Напуснато място – Цонка Христова
Когато напуснеш това място
то ще остане
без рана от една сълза,
без мехлем от една усмивка,
без пещера от сляпа вяра,
без рая и ада на любовта,
без деликатното уравнение
на приятелството,
без лабиринта на щастието,
без прилива на надеждата
без залеза на копнежа,
без писък на крило от птица,
без четирилистна детелина,
без тайната на протегнатата ръка,
без горчилката на стиснатия юмрук,
без молитвата за дъжд,
без магията за раздяла,
без сивокоса цигара,
без кървав белег от вино,
без светулката на прозореца,
без котката на прага,
без розовия храст на гроба,
без въглените в огнището,
без „как миня денят”
и „добро утро, слънчице”,
без загорялата яхния
/така и не се научих да готвя/,
без скитника, който рови в контейнера,
без циганчето, което се учи да пише
върху сребристия гръб на реката,
без луната и слънцето,
правещи любов в морето,
без върхове, в зелени фракове,
ризи от минзухари и вълчи зъби,
без бели листи и без думи,
с които всичко това да разкажеш…
Това място- забрадено с тъга
по отминало време,
обуто в цървули,
с костюм и вратовръзка,
премного шумно
и премалко казващо,
звънтящо като дайре,
мълчащо като преизподня
в миг ще изчезне заедно с теб-
детско балонче, спукано от очакване.
И само конецът, като оголен нерв,
ще изпише върху сбръчканата му кожа:
“Това е едно напуснато място…”
* Снимка: личен архив
