Дързост в бъдеще време – Венелин Терзиев
Дали се объркваме, или поправяме грешките си, дали търсим пътища, или не търсим такива, то времето продължава да си върви напред, без да се съобразява с нашата прибързаност, припряност или безспокойство. Слагаме му различни определения, приписваме му различни значения, даваме му определена възможност да се докосне и остане поне в онзи кратък отрязък в нас. Днес то е оставило своите следи, утре ще остави своите очаквания, а след това и пълното си отражение върху изживяното, но няма нито да ни помоли за прошка, нито да ни поиска разрешение за повторение, а просто ще си отиде.
Днес ние отново го пропиляваме с особеното обяснение, че то ни принадлежи и ще ни очаква отново утре, но твърде несправедливо това няма да се случи. То ще ни среща с приятели и неприятели, ще ни изненадва, ще ни радва и ще ни разочарова, но ще си остане нашето време. С известна носталгичност ще го дирим под покривката с трохи, с неохота ще отгръщаме петната върху нея, които са следи от несгодност и тъжения, но отново ще продължим да търсим онази чистота на бъдното ни изживяване, дори когато не стига дъх за следващото ни изпитание и дори когато осъзнаваме, че този дъх ще ни бъде последният.
***
Странна илюзорност, че имаме още една възможност и че ще имаме време да я осъществим. Странна непрозорливост, че тези наши възможности са преброени. Броеницата в ръцете ни е потънала в топлината на дланите ни и ни радва със своята гладкост на подредените стъклени мъниста, по които сме установили всяка неподредена правилно гладкост и я търсим усамотено придирчиво. Това занятие се е установило като упражнение за своята издръжливост в търсеното ни. Оттенъците на сферичните тела е като вътрешно прозрение и усамотение за бъдещо откривателство.
Събрахме си нещата в подредената последователност на тази броеница и сега ще се опитаме да ги представим пред околните, които ще погледнат на тях с доза неразбиране, с доза подозрение и дори с презрение. Някои ще се възхищават искрено, други ще се преструват със своята неискреност за употреба в такава многозначителност, а някои ще бъдат твърде безразлични и ще пропуснат част от това споделено начинание.
Никакви терзания от случващото се няма да ни обладаят, защото в това препускане през времето се насладихме от всичките му възможни проявления. Дързост е всяко ново начинание, сила е всяко ново изпитано преживяно, мъка е всяка грешна посока, опит е всеки опит отново и отначало. Всичко ни се случва в това време и в това пространство – без да знаем неговата последователност, без да можем да определим неговата продължителност, но си остава в нас завинаги.
Приписана интровертност, която упорито бъркаме със смиреност, прекалено буйна прибързаност, която фриволно обясняваме с неопитност и твърде продължителна наивност за оправдание на онази грешна последователност. Дръзка смисленост в поредица от опити за личностна ексцентричност, обикновена безсмисленост в подредена прозорливост, която така и не се случва. Всичко е част от това прекомерно предизвикателно намерение да сътворим полезност, както и да я обясним пред всички в сегашно време.
Опитахме със своята искреност, защото иначе е съвсем неподходящо, опитахме със своята истина, защото другото е непотребно, опитахме със своята доброта, защото така е най-човечно, опитахме със своята смисленост, защото другото е твърде безсмислено начинание и това ще е отговор на всички зададени и незададени въпроси. Пропуснатите възможности ще останат невъзможности, новите мечти ще са част от бъдещото ни живеене. Днешните ни безспокойства са сполетялата ни делничост, а леката усмивка днес е част от радостта и очакването, което всъщност е всичко в бъдеще време.
Автор: Венелин ТЕРЗИЕВ
* Художник: Васил Василев – Зуека
