Пътят от областния център до планинското градче е кратък, а липсата на насрещно движещи се автомобили улесни още повече пътуването ни. Навярно затова и пристигането стана толкова бързо, че дори не усетихме кога сме навлезли в населеното място. Безлюдността тук е овладяла почти цялото пространство и е оставила своите гротескови следи навсякъде. Неизмазаните стени и незакърпените пространства пред мълчаливите домове са в своето изобилие. Дори обраслите със зеленина зидове не успяват да прикрият насъбралата се тъга зад тях. Наредените плочки на иначе голямото площадно пространство припомнят за времена на някога случващо се, но днес вече отминало оживление, а извисилият се в центъра паметник е стоманено-бетонен отрязък от едно въстание.

Поемаме по добре почистената калдъръмена уличка, която ни отвежда до мястото на срещата. Потните тела вече не търпят прикритието на дрехите ни. Мислите са се отпуснали прилепнали някъде по нас. Погледите са блуждаещи в търсене на място, което да препречи устойчивостта на обгарящите слънчеви терзания. Бързаме да се установим покрай няколкото по-възрастни дървета, които са се подпрели до църковната ограда. Предобедното време се е установило като на празнично ложе и не допуска никой да го смути.

 

Светулка съм във двора на мечтите.
Там израсна моят поглед –
всред вселени на кокичета
и дъхава земя зелена.Първа ми елха е стожер
и с дълбоки коренища приканва:
Следвай полъх!
Бряст се гуши в нея –
милва нежна клонка

на извисения ѝ поглед.

„Светът погледнат от високо“, Станислава Пирчева-Ава

 

Опитваме се да разберем дали сме подранили в очакванията си и не особено тактично започваме да се лутаме пред високите прозорци на стария храм. Тишината около него е примесена единствено с топлината на изгарящото я време, а процеждащите се светлини само очертават контурите на потъналия в тъмнина олтара. Лекото ни поклащане променя силата на проникващата светлина и това предоставя определена цветност на отблясъците, които достигат до нас. Притиснали се към дебелите каменни зидове оставаме в ново продължително очакване, което действа привидно успокояващо на състоянието ни.

Закъснели да ни срещнат, домакините ни оставят неприютени Неканени отваряме неоткрехнатите врати и пристъпваме в застоялата се хладина, с която ни посреща непроветреното преддверие.

 

Кръговратът е в ход.
Човекът дори и не знае.
Никога не е знаел.
Неговата болка –
сега е и моя.

Докато се пречистя!

„В храма“, Станислава Пирчева-Ава

 

В оставеното ни време на привидно спокойствие успяваме да посъберем поизоставени мисли, натрупани очаквания и нови такива. Придърпват по-упоритите към себе си чергата и ни напомнят да се върнем при тях. Леко се усмихваме на натрапчивата им упоритост и продължаваме да търсим подходящо място и да ги разположим в себе си. Опитите да се освободим от някои са напълно безполезни, защото точно те са едни от най-придирчиво потропващите с крак и очакващи случващото се.

Долавя се леката обърканост от продължителното стоене на естествено сгорещената действителност, която не успява да потуши лутането на особеното мисловно мълчание. Не споделяме с околните възникналите несъответствия в същностното ни противопоставяне, дори никой не запали цигара за утеха.

Абсурд,
шокиращ
в своята безпътност,

нахлу със
късен автобус.
Пропуснал
свойта спирка.
От тъжно битие
на ранна младост:
„Тревата не е моят
кръстопът,
а избор“.
„Аз свърших!“ –
извика и младеж в нощта.
А щурчето.
То замлъкна.

„Природата на нещата“, Станислава Пирчева-Ава

 

Продължителността на очакването е прекъснато от идващия домакин. Срещата започва с чипровското многообразие на цветност и специфична подреденост. Наложилото се ново занимание отпраща пристигналата обърканост и подрежда в особен порядък всичко в пространството и времето.

Подредеността на този ден пристига със спусналите се образци на чергите, за да проправи път на новото ни пиршество на мисли и споделена чувствителност, която носят своите цветни послания. За вечност.

След появата му дори
земята се разтресе.
Лятна буря връхлетя изведнъж
с разлика в напрежението
между облака и земята –
няколко милиона волта.
На разсъмване усети земетръс.
„Неочакваното и неизбежното
бе неописуемо и незабравимо“.
Послание изпълнено
с твърде много „не“-та.

„Срещи“, Станислава Пирчева-Ава

 

Ден, в който срещите построяват непостроими мостове и създават многозначителност на идващите въпроси. Отговорите ще търсим заедно и занапред.

 

Станислава Пирчева-Ава е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, където е дългогодишен репортер, а понастоящем водещ на предаването „Нощен хоризонт“. Носител е на наградата „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти. Неин репортаж е отличен от Union Radiophonique et Televisuelle International (URTI) със седалище в Париж. Инструктор за България по проект „Мултикултурна Европа в медиите“, с водещи организации Нидерландският център „Мира Медия“ и Центърът за развитие на медиите, София. Член е на Съюза на българските журналисти.

Станислава Пирчева-Ава пише и поезия. Автор е на стихосбирката „Живот за събуждане“, (Издателство „Фондация за българска литература“, 2016 г.). Книгата е издадена с подкрепата на Програма „Помощ за книгата“ на Министерството на културата.

Авторката е носителка на награди от поетическите конкурси „Константин Павлов“, „Дора Габе“ (за млади поетеси). Удостоена е с паметен медал „Градина на поезията“ – „Алея на розите” от Международния фестивал „Славянска прегръдка“. Превеждана е на турски, словашки и чешки. По нейни стихове е създадена песента „Не заспивай” в изпълнение на Петя Буюклиева, финалист в конкурса за нова българска поп и рок песен „Пролет“ – БНР 2022 г.

Действителен член на Международната творческа организация „Славянска литературна и артистична академия“.

 

Автор: Венелин ТЕРЗИЕВ