Постапокалипсис – Симеон Аспарухов
Колкото много и постоянно, откакто
си мислим, че всичко ние променяме,
редейки дяволски безупречни факти,
дотам, че и последният да не се смее,
оставаме докрая разтревожено същите,
каквото и да не ни се случи, с когото ще,
превъртели сме забравили за насъщния,
приели сме онова, което най-малко щем,
но щом ни прегръщат, пак ще заплачем,
а каквото и да си мислим, че е загубено
в краткостта на живеенето ни, в крачките
някога наши, друг един оживял ще ни буди,
ще стъпва близо и тихо ще ни загръща
с едно самотно, но препълнено сърце само,
ще умива мътното зад очите ни и със същия
ще построим дом за поне още двама,
ще си припомним човешкото, без страдание,
неутопично, логично и лично завръщане,
в общия ритъм ще създадем нова естрада,
и фалшива да е – ще е мелодията на бъдещето.
* Снимка: Светослава Мадарова
