Мория – Петя Цонева
Страшен вятър се носи по синия край на земята
и излитат от много посоки подгонени птици –
като дреха, просмукана с дим, се усеща войната
в неспокойната тъкан на всички въздушни частици.
Там, където вали тъжен огън и дните поглъща,
има люлчина песен, училище, утро, родина,
обич, дълго съграждала крехки основи на къща.
И небе като поглед, преливащ от майчино синьо.
Там, където вали нощен огън, е имало слънце –
друго, меко и щедро, омесено с грапави длани.
И светиците тайно са късали хляб от плътта си,
за да има с какво синовете си в мир да нахранят.
И проклет да е страшният вятър, донесъл войната,
който нощем в безсъница скута на майките пали.
И извежда, един по един, всеки син в тъмнината,
всеки – слаб Исаак върху жертвено, бяло магаре.
Свободата е Мория – ах, тази майчина обич,
няма сили да вдигне сама срещу себе си ножа.
Но достатъчно има със поглед солен да проводи
всяка своя надежда, сама, до десницата Божия.
Автор: Петя ЦОНЕВА
* Снимка: личен архив
