Зимно слънцестоене – Петя Цонева
Не разбрах кой от всичките четири вятъра рухна
и разчупи огнището сякаш е пита от ръж.
Задимя тъмнината, опуши горещата кухня
и се гмурна в дълбокия, сив хоризонт изведнъж.
Беше южният вятър навярно, защото оголи
всяка тръпнеща вена на топлата още гора.
Заприлича сезонът на просяк, когато се моли,
с изкорубени бавно в глада му мечти и ребра.
Стана топло за кратко – за колкото Господ да върне
малко слънце, запазил от лятото краешник с мед.
И след няколко часа небето над мен се препълни
с наизлезли звезди, разпрострели мира си навред.
После този молитвен прозорец съвсем се затвори
и от север се спусна за миг безпощадна мъгла.
Боже, нямаше тъй да боли, ако нямаше пролет.
И не беше тъй кратка във този живот пролетта!
Автор: Петя ЦОНЕВА
* Снимка: личен архив
