Път – Петя Цонева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Когато се спре по земята свободният път
и в края му зейне, опасен и светъл, безкраят,
онези, които обичат, все още вървят
и в нищото своите стъпки отново повтарят.

Крилете се вдигат и спускат, издишва нощта
сияйния, сребърен облак на утрото живо.
Какво като няма къде да върви любовта,
щом тя все така към звездата си вечна отива?

Светът се разпада и лумват огньове от сняг.
Страхливецът скришно дребни своя път. Но звездата,
звездата е онзи отколешен истински праг,
през който се влиза във храма на вярното лято.

Познавам по глухия тон, че животът е сам,
когато сърцето ми тръгне на път през всемира.
Но бъдем ли двама, животът би почвал от там,
където по навик човешките стъпки се спират.

Защото не е любовта нито равна следа,
ни път през полето, отрупан от плодни градини.
Тя трябва да може в самия финал на света,
дори да се свършат внезапно посоките зрими,

да стъпи обратно на своя човешки покой
в онази безкрайна, опасна и светла тревога,
в която звездите са цял необятен безброй.
Но стане ли наша една, сме намерили Бога.

 

Автор: Петя ЦОНЕВА

* Снимка: личен архив

TetraDkaTa