Стихотворения – Маламир Николов

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

* * *

с подути ръце и подути крака
той върви по снега
и не вярва
не вярва
че ходи по водата
не знае че са го предали
не помни че са го разпнали
кръвта му изстива по снега
капка по капка

какво търси на тази земя все още
защо не се е прибрал
на топло в легендите
на онази прашна стара книга

питам те
какво си ти
има ли те все още
мен има ли ме
тях има ли ги

заспиваме
заспиваме
бавно без дъх
само пара

скоро ще спре скърцането на гумите
и всички пътища
ще ги затворят
скоро ще загасим лампите
и ще запалим свещи

а някъде от далече
ще тръгнат
четирима подивели
без печати без паспорти
счупили гърлата на бутилките
един бял
един червен
един черен
и един последен
страшен
блед
да ни поведат на съд

за да може този сън да свърши
и светът отново да зарасне

Тотем

Скрит във ябълката – катеря клоните,
настъпвам мравките, плаша врабчетата;
съскам по кучето, лая по котката.
С лък и стрела съм, с камъни в джоба,
ловец като първия – въшлясъл и мръсен,
с кал под ноктите – дете съм
на седем лета и седем зими.

Тъмносин. На раменете звезди:
кожата стара – набръчкана;
краката боси – напукани;
не ме чува, не ме вижда –
седнал на слънце – зове ме по старчески.

Смъквам се бавно, вървя бавно,
излизам от сянката страхливо –
вече при него – пукат искри по ръката му,
гали косата ми;
не съм седнал – на колене съм.

Говори ми нещо, пъха ми хляб във устата,
а аз дебна мухите – една по една –
хващам ги, смачвам ги, – трупам…
Събирам ги на куп,
поднасям му ги в жертва.

 

Аутодафе

Пушек и пепел е всичко окапало,
небето е вълнено черно –
от небето ми призлява…
Дошло е време значи.

Първо по ръбовете – като книга –
изгаря и последната молитва.
И гори така, почти отломка
паднала на дъното човешко:

всеки спомен е прокажен,
всеки верен е неверен,
и на всички аз съм им виновен,
затова, че отказах да търпя.

Имат огън,
но не и разум прометеев –
говоря само с тишината,
друг не поиска да ме чуе:

– Виж ме, БОЖЕ!, не ти се моля:
Горя, беля се – целият рана;
лист отбрулен от короната –
не дете, а паднал ангел,
който проговори.

 

Автор: Маламир НИКОЛОВ* 

* Автори, участници в Националния литературен конкурс “…Накрай света”, чиито текстове не са сред наградените, но по преценка на журито, ще бъдат публикувани.

TetraDkaTa