Малката ѝ рокличка
потрепваше ритмично.
Очите ѝ проблясваха и притихваха,
оживяваха се и се успокояваха.
Тези благи, меки очи
стряскаха всеки.
Привличаха всеки.
Успокояваха всички.
Какво плашеха те?
Дързостта у другите,
решителността и осмеляването?
Или плашеха самата плахост…
Малката ѝ рокличка
потрепваше ритмично.
Очите ѝ проблясваха и притихваха.
Те съживяваха нещо у някого.
* Изображение: www.pixabay.com
Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“ представя новите издания на проф. д-р Бинка Добрева и стихосбирката „Разцъфнало щастие“ на Ивелина Димова На 26 юни 2026 г. Попово ще бъде домакин на вдъхновяваща среща между традицията, Прочетете повече…
Всичко в мен е метаморфоза. Еволюцията ме направи изчезващ вид. Рудиментацията може ли да промени това? Чувствам се като професионален спринтьор. Първо бягах на къси разстояния. Сега съм най-добра в надбягвания с препятствия. Изморих се. Прочетете повече…
ПРОЛЕТ Чучулига ме събуди, чичопей ме поздрави и подгони всички мудни мисли ден да ги лови. По стъклото гълъб чукна, рече: ”Слънцето изгря в ден като картинка. Хуквай срещу лудата трева”. И ме грабна светлината, Прочетете повече…