Огледалото – Мирослава Ангелова

Всяка сутрин се събуждах от ранните лъчи на слънцето, играещи си по прозорчето на малката стаичка, в която спяхме с баба. Отвивах се от  тежкия юрган и дотичвах при дядо в кухнята.Той правеше чай и ми подаваше чашата. Винаги една и съща, не много хубаво измита от последното му следобедно Прочетете повече…

TetraDkaTa