Потомци

Как протече в безвъздушното пространство гласът – разпънат между двата джиесема. Стъпвам по чупливата му интонация. Несчупен орех, костелив подскача върху паветата по пътя към сърцето. Времето, в което го очаквах като начало на деление верижно, не е верига. И макар със радиация да ни облъчва, ни обгръща и с Прочетете повече…