Последно писмо към ТЕБ – Олга Клисурова

Спомням си как с теб се мъчехме да вървим в сихрон. Беше много трудно, винаги единият се опитваше да задава темпото. Винаги някой избързваше, а другият се опитваше да го настигне. За момент сякаш хващахме крачката, но после отново я изтървахме, искайки да наложим своя ход. Във всичко бяхме така. Прочетете повече…

Цвят от глухарче – Олга Клисурова

Първо видях погледите на минувачите. Гледаха го с насмешка, а той вървеше и си подсвиркваше. Усмихваше се на всеки, сваляше шапката си с театрален жест и поздравяваше. Беше набрал глухарчета и даваше на всяка жена, минаваща покрай него. Те рядко ги вземаха, поглеждаха го уплашени и продължаваха забързано по дългия Прочетете повече…

Жената… – Олга Клисурова

Обичаше ли я наистина? Още не можеше да си отговори на този въпрос. Но знаеше, че тя ще остане Жената за него. Връзката им беше хаотична, необвързваща, неизискваща. Това го устройваше, за нея не знаеше. Предпочиташе и да не пита. Целият му живот бе изграден на естествения му егоизъм и Прочетете повече…

TetraDkaTa