Обличах се в изгрев

Обличах се в изгрев, обличах се в залез. Понякога – в лунен траур. Вървях. Крачка по крачка – надалеч от предишното аз. Вървях. Улиците бяха моя пустиня. Вървях. И духът ми пътуваше, в очакване да достигне Обетованата земя. Вървях. Бях дала обет да не спирам. Нито на този, нито на Прочетете повече…