Обличах се в изгрев,
обличах се в залез.
Понякога –
в лунен траур.
Вървях.
Крачка по крачка –
надалеч от предишното аз.
Вървях.
Улиците
бяха моя пустиня.
Вървях.
И духът ми пътуваше,
в очакване да достигне
Обетованата земя.
Вървях.
Бях дала обет
да не спирам.
Нито на този,
нито на другия
свят.
Снимка: личен архив
Мащабният спектакъл на Веселка Кунчева, вдъхновен от музиката на P.I.F. и Димо Стоянов, ще се срещне за първи път със софийската публика на празничния 1 ноември, в рамките на есенното издание на „Салон на изкуствата“ Прочетете повече…
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…