Новата ѝ книга „До последен дъх“ ще бъде представена от проф. Венелин Терзиев, а проф.Цонка Великова ще изпълни творби на авторката На 16 септември от 18:00 часа Унгарският културен институт ще бъде домакин на юбилейна вечер, посветена на 85-годишнината на поетесата и преводачка Иванка Павлова. Събитието ще събере приятели, Прочетете повече…
* * * Моите цъфнали кокичета… Февруарският студ ги попари. На наказани деца приличат, на нечия подранила старост. Не исках хола да украсяват – щеше съвестта ми да ме гложди. Сега върху земята корава нежни главици са положили. А бяха толкова съвършени – радост за погледа и сърцето. Боли ме. Прочетете повече…
ЦВЕТЯ Казвала Ванга, че отрязаните цветя са като отрязани детски ръчички. Изящният букет след три дни прецъфтя, аз на попарен цвят заприличах. Да вложиш обич в чуждата смърт – каква неосъзната жестокост. Нека в градините да си цъфтят, а не да се превръщат в стока. Неизбежен е краят им, знам, Прочетете повече…
Предпочитам трудното. Навярно предизвиквам себе си така. Аз от тръните венец си правя май със собствената си ръка. Все по-мъдро болката приемам. Мога миговете да ценя, че изтича земното ми време. Удължавам с нощите деня. И отстъпва моят страх страхливо, стреснат от младежкия ми смях. Насърчава ме да съм щастлива Прочетете повече…
Понякога душата на човека прегаря като реотан ръждив. Съдбата му е сигурно нелека и с право смята, че не е щастлив. Навярно бил е често нараняван. Сега е жива рана и кърви. Със себе си не може да се справи и срещу участта си се гневи. Досажда, в говорилня се Прочетете повече…
Един неслучаен разказ за Иванка Павлова Възрастта едва ли е най-важното нещо и не тя казва всичко за един човек. Но възрастта и годините са необходими, за да отличиш своите взривове в живота си и да ги преодоляваш. Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и Прочетете повече…
Живея аз в един и същи ритъм – дори сърцето ми пулсира в ямб. И стиховете си създавам упорито все в този ритъм, но защо – не знам. Навярно някаква потребност странна намира в него родственост – така в слова превръщам размисли и рани. Изтичат дните ми като река. Усещам Прочетете повече…
Докосват се началото и краят… Иванка Павлова Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се крие някъде Прочетете повече…