Частица от безкрая на вселената (За книгата „Дискордия” на Илияна Кръстева)

Всяка сянка при дървото си се връща и обратно в корена опира пътят ни. Споделени със света са дивите ни нощи. И вселената ни залюлява в скута си. Из „Кръговрат“, Костадин Филипов   Днешните поетични послания на Илияна Кръстева са за времето, когато търсите изход, за времето, когато сте тъжни Прочетете повече…

Дискордия – Илияна Кръстева

Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“ съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки! O, sancta simplicitas! – разбиращо, но с упрек Ян Прочетете повече…

TetraDkaTa