Автопортрет – Петя Цонева

Ето, слънце и ето, бездънно небе, аз това съм – две крила островърхи и шепа гореща земя. А когато е есен, не нося излишни украси – те са хвърлено в синия ден съблекло на змия. Ето, идвам такава – пределно олекнала, малка, без да искам от вас непосилно големи неща. Прочетете повече…

TetraDkaTa