Урок по математика – Амелия Личева

Задачата е проста и ясна, а отговорът – направо очевиден: от точка А към точка Б върви човек, от точка Б към точка А се движи друг човек, разстоянията ги имате, скоростта на пътниците – също. И питането – знаете – е: кога ще се срещнат тези двамата? Веднага смятайте Прочетете повече…

Ако мигът може да се улови в мидена черупка – Владилена Катевска

Ако мигът може да се улови в мидена черупка, Ще спре ли?  Тук, сега и завинаги. Ако днес е вчера и утре едновременно, ще остареем ли? Ако въздъхна с порива на глухарче, ще се разпилея ли? Къде свършва моето днес и къде започва моето утре. Ще бъда ли? Мое непораснало Прочетете повече…

Защо поставихме времето в часовник? – Йоана Йорданова

Имало едно време. Така започват повечето приказки. И обикновено всички свършват с щастлив край – фанфари, празници и веселие. Само че в реалността рядко се получава така. Онази реалност, нашата, истинската, която още по-рядко се радва на герои в бляскави доспехи, готови да я поправят. Същата тази реалност изглежда повече Прочетете повече…

Вертикални кръстопътища – Елица Кръстева

Има пътища, които може да бъдат преминати само със плач. Те не са само в душата ни. Сухи клони нанякъде влачат някой забравен вятър. Има пътища, които не делят никои два успоредни тротоара. Те са болката през света, когато есента прегаря. Има пътища, които не вървят в никой град. Те Прочетете повече…

Събуждане – Цонка Христова

Изцяло наши са само сънищата- свят, който ни принадлежи и поглъща. Свят, в който миналото и пътищата живеят в обладана от духове къща. И ние си сънуваме кротичко, изхвърлени, поругани  от ятото птици. Скубем си перата, за да пишем самодостатъчната си история- с древния език на циници. Останахме без крила Прочетете повече…

Ламя ЕООД (Пролог 1) – Марин Трошанов

Бургас 1999 г. – Взела съм ти подарък – усмихна се Мая. Зелените ѝ очи пробляснаха загадъчно. – Не е нищо особено. – Какво е? – попита Станимир. Тя постави в разтворената му длан жълтеникаво шуплесто камъче, изпъстрено с тъмни петна. – Това ли? – От Тевното езеро е – Прочетете повече…

Глътка въздух – Алек Попов

Едва ли има друга професионална група, която толкова отчаяно се опитва да дефинира занятието си като писателите. Преди всичко винаги е седял въпросът: дали това изобщо е професия? Или дълг, съдба, призвание… може би проклятие? Списъкът от патетични етикети е дълъг. Но още по-дълъг е списъкът на ролите, които самите Прочетете повече…

Първото влюбване – Амелия Личева

Той е мъж, свикнал отдавна да живее сам и има своите стабилни навици, които по условие изключват авантюрите. Говори бавно, не защото мисълта му е ленива, а защото се опитва да я озапти, и реди правилни и запомнящи се изречения, с които хипнотизира. Тялото му – добре тренирано, не по Прочетете повече…

За сладката носталгия по изживяното детство в „Злостории” на Явор Цанев (ревю) – Лъчезар Йорданов

Спомням си с умиление една стара полусрутена къща в родния ми град Попово, която аз и приятелите ми в детството наричахме „база”. През деня там обсъждахме „военни стратегии” с часове. Обаче паднеше ли мрак някогашното жилище придобиваше зловещ вид. Вярвахме, че могъщи тъмни сили се пробуждат за живот, играейки хоро Прочетете повече…

За свободата – от Дон Кихот до днес – Йоана Йорданова

Повечето хора живеят с мисълта, че са свободни. Повечето от нас са свикнали с идеята, че всичко е позволено, че всичко е достижимо, че битовото е достатъчно и че екзистенциалността е ненужна. Живеем в материалистичен свят. Свят, поробен от матрица не на изкуствен интелект, а на човешкото елементарно мислене, на Прочетете повече…

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!