Не е едно сърцето на човека. Отричам функцията на тази биология, отричам думите на всеки лекар, не сме направени така от Бога. Не вярвам в еволюцията на хората, в законите на простата механика – не разклонява смисъла аортата. Това са медицински оправдания. Да влезе времето в заучено сметало, да се Прочетете повече…
Дали се объркваме, или поправяме грешките си, дали търсим пътища, или не търсим такива, то времето продължава да си върви напред, без да се съобразява с нашата прибързаност, припряност или безспокойство. Слагаме му различни определения, приписваме му различни значения, даваме му определена възможност да се докосне и остане поне в Прочетете повече…
Обличах се в изгрев, обличах се в залез. Понякога – в лунен траур. Вървях. Крачка по крачка – надалеч от предишното аз. Вървях. Улиците бяха моя пустиня. Вървях. И духът ми пътуваше, в очакване да достигне Обетованата земя. Вървях. Бях дала обет да не спирам. Нито на този, нито на Прочетете повече…
„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ – пише в своя разказ „Сватба“ Николай Хайтов. И заедно с него в мен се прокрадват спомените от едно пътешествие, връхлетелите ме чувства и мисли от което днес искам да Ви поднеса в дар. Тропането на автомобилите по неравностите на Прочетете повече…
Прелюдия за непокорство – за книгата “Щастие – спомени за бъдеще” на Венелин Терзиев Венелин Терзиев пътува… Нанякъде! И трябва да прочетеш много пъти всяко негово творение, за да разбереш посоките на щастието му. Защото те, посоките, са много. И защото всеки един от текстовете в книгата са изпълнени с Прочетете повече…
ако премрежа поглед небето и гората изглеждат просто като синя и зелена ивица с теб се съгласихме че моите синьо и зелено вероятно се различават от твоите затова ме боядисай в цвета на мечтите ни и ще ме намериш във всяка гора и ще ме познаеш сред хиляди птици Прочетете повече…
Следобедните часове на деня се стопяват от непрестанната топлина, която ни е споходила в своята безмерност. Тротоарните плочки дори усещат изпотяването ни, в което сме се потопили. Разминаването с насрещно движещите се хора е в някаква забавена ритмичност, без да усеща никакво забързване. Денят е умърлушен, като след среднощен запой Прочетете повече…
„Свободата, Санчо, е на върха на копието!“. Все по-често употребяваме безсмъртната фраза на мъдреца Мигел де Сервантес Сааведра като оправдание за неслучилата ни се свобода или пък за нейното издирване по някакъв странен начин. *** Казват, че свободата била на върха на копието. Този факт е толкова интересен и любопитен, Прочетете повече…
Ранна сутрин, небето все още си чисти гърлото върху паважа. Нощната буря е изтъркаляла цяла размазана серия от камъчета и кал по алеите. Тук-таме счупени клони и червеи. Не е изсъхнало. Още мирише на дъжд. Както се казва – не е като за пред хората паркът. Но аз вървя, слушам Прочетете повече…
Знаеш ли как се потушават бури? – ме попита пясъкът. Не знам – отговорих аз. Застани на ръба на някой морски нос и напиши стихотворение за вятъра; за необяснимото, което не можеш да хванеш в ръцете си. Помълчи. Ако искаш да мълчиш истински – говори с вълните. Те ще те Прочетете повече…