Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот. Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев) Пътищата Прочетете повече…
Събирай се, човече. Събирай си парчета. От счупената вяра. От изгорялата надежда. От изпокъсаната ти любов. От разпилените сълзи. От нарязаното вчера. От парчетосаната ти душа. От залъците разочарования. От късовете си месо. От изпотрошените си кости. Събирай се, човеко. И сглоби се къс по къс. Най-лесен си за губене, Прочетете повече…
Над железния път, своя унес в полето вклинил, равнобедрен триъгълник свива отлитащо ято. Слънчогледите зреят и гледат надолу в земята, а морето изражда спокойни, но мъртви вълни. Маранята избелва безводните малки села. Лъхва мед от заспалите горски гнезда на пчелите. Котараците дремят, изтегнати, кротки и сити. А над мен махат Прочетете повече…
Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата ни среда. Според Стивън Кови: „Повечето хора не слушат с Прочетете повече…
I. Мога да движа сянката си, напълно мога да я контролирам – ето, че има нещо на света, над което имам контрол. Тя винаги ще откликва на всяко мое движение – освен когато падне мрак или просто дойде облак. II. Не знам какво се случва със сенките, когато е съвсем Прочетете повече…
Една предвечна тишина в клетките ми съмна. Прастара светлина потече и обгърна всичко. А всичкото бях аз и бях несъществуваща. Отвъд ума и думите се случвах – в етера: летях и греех и живеех светеща. Прастара светлина събрана в малка точица разля подобно океан дълбоката ми същност – ЛЮБОВТА. Прочетете повече…
Живея аз в един и същи ритъм – дори сърцето ми пулсира в ямб. И стиховете си създавам упорито все в този ритъм, но защо – не знам. Навярно някаква потребност странна намира в него родственост – така в слова превръщам размисли и рани. Изтичат дните ми като река. Усещам Прочетете повече…
Ще повярваш ли, реката вече хиляди години носи си водите. Свята! Нея вечно ще я има. Можеш да стоиш на моста, долу тя ще се разлива. Наблюдател, странен гост си, който скоро си отива. Стъпки чезнат подир дните, всеки изгрев, всеки залез се оглежда във водите. Кой какво разбрал – Прочетете повече…
в тази църква всичко е приключило отдавна. пръв си тръгнал Гавраил, не след дълго Михаил, после всичките 12 апостоли. Христос излязъл да ги търси и повече не се прибрал. Мария ги чакала дълго. накрая премела пода, изгасила свещите и отнесла със себе си парче от икона с лика на сина Прочетете повече…
Не се оплаквай в себе си дори! А благодари – …………………… че дарбата ти се наричаше любов Тя пише така, че след всеки неин стих листът остава „овъглен“. Тя пише така, че без да знаят и до днес десетки влюбени повтарят нейни думи, когато търсят споделената взаимност. Тя пише – Прочетете повече…