Където паметта не е потъпкана където се радваш на плодовете от своя труд където не те заравят жив където завистта не е неизкореним плевел където не мразиш заради самата омраза където думите са камъни за градеж не за замеряне където свободата е първозданно чудо там е Аркадия но ти си Прочетете повече…
Заложната къща е украсена с коледни светлини, подобно на обкичена гилотина. Минувач поглежда с мазния си любопитен поглед монетите в купичката на просяка. Дребнотемието обикаля зимата като хладен вятър. И тънкият скреж ляга и на твоята гръд. Казах ти, този студ е непобедим. Сложи сега масата и нареди красивите чинии, Прочетете повече…
I. Когато душата внезапно се ражда камбаните на вселената бият и всички-живи и мъртви благославят прераждането на живота. Сърцето е шепа малини, от които може да си направиш вино, да омаеш горчивината на раждането, на душата да ушиеш пелена или венчална рокля да поръбиш. Цял живот търсим Витлеем – във Прочетете повече…
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земното притегляне, трябва и да Прочетете повече…
На Венко Човекът, който помнеше Исус, не можеше да става от леглото си. И прикован към този тъжен кръст, приличаше на сянка между колоси. Прииждаха към него времена и хора – ту му шепнеха, ту пееха. И всички си отиваха с вина, че той е полужив, а те живееха. Но Прочетете повече…
Вместо поредната банална плюшена играчка ще ти подаря снежен човек. Ще те топли със сламените си ръце и ще се вглежда в очите ти със своите въгленови зеници. Ще мълчите до камината достатъчно дълго. И ако го допуснеш до себе си, той никога няма да се разтопи. Автор: Калоян Прочетете повече…
Стърчащите мачти на подредилите се на Голямата река кораби иронично наподобяват поредния зеленчук в неправилна форма, набоден от вечерната ни салата. Странното клатушкане на тези подредени в редица, заобиколени от малки корабчета баржи са в някаква изопачена реалност в едно полупрозрачно и призрачно нощно пространство. Те пътуват нанякъде и не Прочетете повече…
Ритъмът на споделения ни свят е звукът на цялата Вселена. Нощем завъртам кичур коса около пръста си, а мислите ти кацат върху него – да са по-близо до моите сънища. Денем завърташ света си около дъха ми, а сърцето ми тича покрай тебе – да туптят по-вярно крачките ти. Заедно Прочетете повече…
Времето и събитията променят хората, както и тези, които пишат за това време и тези събития. От историческа гледна точка вероятно има известна цикличност във всичко това, което се случва с човечеството, но от гледна точка на нашите възприятия и усещания всяко събитие и най-дребна случка дори се случват за Прочетете повече…
За много кратко си дошъл, колкото моряшки поздрав! Докато хвърлят котвата и корабът вече отплава. Не се притеснявай за мен, нито за себе си или за някой друг! Сбогувай се кратко, дори мигновено, колкото пулса на тази поема, написана между две въздишки. Медията с висок рейтинг отново се излъга. Няма Прочетете повече…