На Катя и Дойчо Като застинали след гръм ме срещат къщи архаични. И този тайнствен калдъръм!… И тези шепоти епични!… Над гроб сиротен рони лист дърво, от вятър оседлано. И вика ехото на бис стих от маестро Дебелянов. А над реката – мост до мост към спастрената чест ме водят: Прочетете повече…
Започнах да разказвам за теб в минало време – бях поет, пишех те, четях пред хората себе си и теб. Печатниците те създаваха върху хартия, а моето име бе изписано отдолу. Спрях да си спомням частите ти и вълнението, с което очаквах да се появиш – какво ли щеше да Прочетете повече…
Слънчевата топлина толкова силно е притъпила всичките наши усещания и някак съвсем сами ни е оставила в горещото забавление. Дори озлобените погледи са подпухнали в непривична гримаса, обилно полята от отделената и стичаща се в очите пот. Потоците от хора са останали безизразни във втренчените си погледи и вманиачено са Прочетете повече…
Колко стихове за теб изписах… Колко стихове изтрих… Колко истории измислях… Колко разказа ти посветих… И не мога, и не мога, и не мога теб в реч мерена да побера. Все изтичаш между редовете ми с тревога от човешките ми опити да те смаля… Да те превърна в капка, в Прочетете повече…
Над смолисти блата и потънали в пламъци ниви (слънчогледов пожар е запален по цялата шир), в унисон с вечността, ято лебеди, приказно диви, махат с бели крила сякаш мерят небето с аршин. Мерят мъката, стара и прясна, дълбока и мъртва, радостта – тази лека дантела от плетен памук. А под Прочетете повече…
С финален показ на резултатите от ателието „Да изгубиш себе си“ приключи второто издание на Летен театрален форум в Габрово. На 10 юли от 19:00 в Драматичен театър „Рачо Стоянов“, организатор на събитието, се състоя представянето на 10-дневната работа на творческия екип – Веселка Кунчева (режисьор), Мариета Голомехова (сценограф), Милен Прочетете повече…
Пълнолунието е обезличило красотата на звездното очарование тази нощ. Звездите са потънали в меланхолична утеха и очакват по-добра възможност за своето представяне. Звездният похлупак се е приближил близо до нас и ни напомня за мимолетността на нашето съществуване. Лятната нощ все още не е успокоила човешкото множество, което в някаква Прочетете повече…
За всички приятелства, които не успяхме да съхраним – само исках да кажа, вие не сте забравени. Вас ви има, красиво строшени, вие цъфтите из кратерите на паметта и пчела понякога се спира там да опита меда. Аз помня как разломявахме самотата, как, деца, вървяхме по пътища великани, как, без Прочетете повече…
Земя, ти имаш хляб и гроб за всички. Стефан Цанев Пътуването, отегчително дълго и протяжно, отне почти цялата светла част на този ден. Странно полупразните улици на този град ни допуснаха до своя Тексим. Разредеността на присъствието на автомобили са смущаващи и непривични за обичайността, която не подбира часовете от деня и Прочетете повече…
