Ръката е, за да дава. Да милва. Да хваща. Да държи. Да пуска. Да засажда. Да изкоренява. Да шие. Да поправя. Да бърка. Да троши. Да лепи. Да ориентира. Да изправи. Да меси хляб. Да бере труда си. Да се свързва. Да сее. Да прибира непослушни кичури. Да заглажда невидими Прочетете повече…
Ти си многоъгълник. И във всеки от ъглите ти остри спирах за почивка. С теб движехме успоредно любовта си. Без точка на пресичане. Без точка на замръзване. Всъщност без точка. Някак 3,14 любов. В период. На някаква ненаучна вечност. И изведнъж засякохме телата си в неслучайна случайност, насред една съвършена Прочетете повече…
Понякога те доизмислям. И рисувам. В стари скицници. С изострен молив. Понякога дори не съществуваш. И си само сянка. Само спомен. Понякога те търся. Във листата. На гъста букова гора. И откривам таралежи… Като онзи – пред стълбището. У дома. Понякога те виждам. Като чайка или силует на празна чаша. Прочетете повече…