И кестените вън на тротоара разбраха, че изпитвам гняв – презрение към сивотата, към неистината в живота. Споделям с тях мълчейки. Със поглед сякаш водим диалог… Разказвам им за лицемерието, за грубостта във мисълта човешка. Вечер е, и е така успокоително да чувам шумоленето на листата им, което напомня на Прочетете повече…
Разпадаме се в срещите като деня преди залез започваме да търсим спасение в нюансите. А той потъва в тъмното, тази красота ще остане за кратко – изгубени под сянката на уличната лампа в думи и мълчание нощта остарява побелява до утро. Нейната тиха възраст е нашето успокоение… Автор: Нели КИРИЛОВА Прочетете повече…
Живеем в XXI век. И несъмнено това е време, в което вдъхновението е навсякъде, от неоспоримото въздействие на смартфоните и изкуствения интелект до младия площад, очакващ своята женитба с красивата революция. Живеем във време, в което се рушат стени, за да бъдат издигнати други. Живеем във време, в което е Прочетете повече…
Твоят Париж не е моят Париж Ти не си моята Нотр Дам аз не съм твоят Лувър Ти не си моята Сена аз не съм твой Монпарнас Моята сянка никога няма да настигне твоята по Шанз-Елизе колкото и слънцето да се прави на крал и небето да е кралско синьо Прочетете повече…
Какво ли би представлявал стихът ми за любовта, ако ти дирижираш сюжета? … О, знам! … Би се конкурирала дори с клетия Ерос… Божествената нишка, която извеждаш на преден план, би накарала вдъхновението ми да се възпламени и мисълта ми да възкръсне изпод крилата на Слънцето… Само тогава бих написал Прочетете повече…
Съучениците му викаха Слепия. Не беше сляп, но очите му бяха болни и се налагаше да носи очила с големи диоптри. Зад огромните лупи лицето му изглеждаш неестествено и това беше повод да отнася всекидневни подигравки. Криеха му тетрадките, ритаха му чантата, обиждаха го. Понякога го замеряха и с камъни. Прочетете повече…
Дъждът през март е специален. В края на зимата, той предупреждава за зачеването на една необикновена любов. А нейната същност е абсурдна. Адът и Раят се прегръщат. Враговете се помиряват. Смъртта подарява живот. Необикновената любов разпалва бурни огньове, които стопяват дебели ледове и изпепеляват вековни стереотипи. Дъждът през март е Прочетете повече…
Тя стоеше на пейката и докато гледах силуета ѝ, кой знае защо той ми заприлича на изрязан от хартия и някак изкуствено залепен върху въздуха. Носеше старомодна тъмнокафява рокля, чиято яка бе украсена с елегантна метална брошка. Беше без палто. Някой би си казал – луда е. На мен обаче Прочетете повече…
Веднъж майката на Иисус от Назарет влязла в стаята му и започнала направо: – Сине…На трийсет години си, трябва да си намериш някаква сериозна работа. Аз разбирам, че сега трудно се намира работа за светци, месии и пророци, но защо не опиташ нещо друго? Трябва да се плаща сега сметка Прочетете повече…
