Някакъв дух те гризе отвътре – Виолета Христова
Някакъв дух те гризе отвътре,
а отвън те изяжда световна виелица.
Така самотен никога не си бил,
така отчужден и ничий.
И никой бог не те припознава за свой.
И никой тук не ти е роднина.
Зад хълмовете на възрастта
се вижда едно залязващо слънце.
Пеят ангели.
Блеят облачните стада.
Но това е далече.
Това е така отвъдно.
А тук си захвърлен сред собствен мираж –
правиш пясъчни кули, после денят ги събаря.
И се изплъзва от ръката ти
онази ръка,
която те води към залеза.
Автор: Виолета ХРИСТОВА
* Снимка: личен архив
