Екот – Лъчезар Лозанов
Светкавици просветват в твоето пространство
сгъстено от усмивка и сдрачаване,
и през китайските ти процепи-очи
предверието на циклон се вижда
и на океан.
Обхватът ми да съдя се смалява,
прогнозите, картезианското предчувствие
се чупят. Бликват
жълтъкът и белтъкът.
Не се излюпи сойка – да подвиква
през устните ти. Ала в мен е екот
клонаци от възторг, гора безлюдна,
потопена сред навалица човеци.
Смалена до нищожност черна дупка
пространството огъва и поглъща
планети, хора, ветрове и насекоми.
Събуден, сепнат, бавната експлозия
ме прави Гъливер в страна на дребосъци,
а те в циклона раснат великани.
Ту прикован, безпомощен и зъбест,
ту литнал в центрофуга – барабар със дрехите
в обществения барабан и тътен.
Бедствие.
Но бедствието с теб,
едва сега избухва. И екот съм.
* Снимка: личен архив
