На сватба – Текла Алексиева
Морската фризьорка къдри вълните
на равни масури с тънка маша,
шлейф зеленикав в далечината
морската шаферка дипли едва.
Въздушният щрайх свири анданте
в огромния храм на летния залез,
по топлия пясък боси сватбари
с преплетени стъпки унесено газят.
Брегът, нагизден със раковини,
чака своята вечна невеста —
тяхната сватба трае години,
аз съм поканена само за днеска.
* Текстът е част от книгата “Неусетно. Стихотворения”, изд. “Захарий Стоянов”, 2018.
* Снимка: личен архив
