Леко и тежко – Георги Константинов
Навярно
само юношата притежава
онази лекота,
когато нищо, ама нищо
не му тежи на паметта…
Когато всичко му се струва
много лесно
и лесното го вика
за пътуване експресно
по звънки релси – като струни на китара,
към някаква щастлива –
и често пъти нереална – гара…
Но ето – с тихи стъпки
идва възрастта,
понесла тежка мъдрост в паметта…
И уж за път нагоре
куфар ти приготвя,
но към земята те придърпва –
като котва…
И тъй коварно те заплита тя
с предишни думи и привички,.
че губиш ти онази мила,
въздухарска
лекота…
И вече почваш да тежиш на всички.
* Снимка: личен архив
