Неподправеният Константинос Кавафис – Георги Константинов
Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис (1863-1933) заслужава адмирации. Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика – гръцкия и българския. Освен това – от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет. Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на всяка негова дума. Така ние можем да разтворим с доверие този обемист преводачески труд. И да се срещнем с неподправения Константинос Кaвафис.
В българското литературно пространство поезията на Кавафис е много добре позната. Това дължим на такива негови преводачи, главно поети, като: Атанас Далчев, Стефан Гечев, Александър Муратов, Георги Мицков, Кръстьо Станишев и др. Не бихме могли да ги упрекнем, че са променили по някакъв начин основното звучене в произведенията на Кавафис. Вече поколения български читатели и почитатели на поезията живеят с такива, претворени на български послания на великия поет, като: “Термопили”, “Прозорци”, “Троянци”, “В очакване на варварите”, “Итака” и много други. Между другото – професионалните познавачи на това творчество твърдят, че сто петдесет и четири стихотворения представляват литературното наследство на Кавафис. Но всеки поетически превод се различава от точния, да го наречем – академичен, превод на поетическите творби. Има дори сентенция по този повод – “Преводачът на проза е съавтор, а преводачът на поезия – нещо като автор”… Разбира се, ако иска да запази идеите, внушенията и лаконичния стил на Кавафис, няма как неговият преводач да бъде “нещо като автор”. Той е длъжен да бъде преди всичко (и доколкото е възможно това)… да е Константинос Кавафис. Всяка по-сериозна подмяна или промяна на исторически имена, конкретни факти или поетически обобщения, на спестяване или допълване на особената метафоричност в стиховете на Кавафис биха довели до широки пролуки, даже до пълната неузнаваемост на неговите творби. Неуместно би било, ако в тази афористична и лаконична поезия се прибавят рими, или се търси класически ритъм – там, където те липсват в творчеството на поета.
Можем да си представим само каква трудност представлява претворяването на такава, най-общо казано: високо интелектуална поезия. Ето какво споделя по този повод незабравимият Стефан Гечев, най-известният у нас преводач на Кавафис:
“Споменавахме няколко пъти за простотата на формата на Кавафис. Тъкмо тази простота е най-трудно да бъде предадена в превода. Кавафис не жертва никога точното формулиране на поетическата си мисъл – за угода на римата или ритъма.Той търси най-вярната дума, най-лаконичния израз. Не се ли спази точността на неговия изказ, нюансът на избраната от него дума, поезията му се изсушава, впечатлението се разваля.”
Ето – това се е постарал да преодолее “академичният” преводач на Кавафис Константинос Марицас. Най-общо казано – преводите му представят самата същност на литературното наследство на големия поет. Ще повторя: тук ще се срещнем – в автентичен словоред, правопис и пунктоация– с неподправения Кавафис.
Със същата точност се отличават и кратките бележки за Кавафис. Нека ги припомним на уважаемия читател – още повече, че през април 2013 година се навършиха 150 години от раждането на великия поет.
Константинос Петру Кавафис е роден през 1863 година в Александрия. Бащата е бил богат търговец, но след скорошната му смърт, семейството бързо обеднява. Константинос е деветото, последно дете на семейството. Деветнадесетгодишен той заминава за Англия. След двегодишен престой заминава за Цариград, където прекарва немалко месеци, опознавайки родния град на родителите си. През 1897 година посещава Париж, а през 1903 година вижда за пръв път Атина. Един от най-големите гръцки поети стъпва на гръцка земя едва четиридесетгодишен! После се завръща в родната Александрия – работи като борсов посредник, после става чиновник в министерството на напояването. Въпреки прозаичните си служби и далеч от литературното признание, големият поет живее в своя поетически свят, не спира да създава своите мъдри и вълнуващи стихотворения… През 1932 година напуща Александрия, за да отиде отново в Атина, за да се лекува от рак в гърлото.Завръща се в родния си град , където през 1933 година умира. Както се вижда – биографията на Константинос Кавафис е лишена от интересни приключения и изключителни факти.
Изключителна е само неговата поезия, която преводачът Константинос Марицас се е постарал ни представи в най-достоверен вид. Този преводачески труд ще бъде скъпоценен за мнозина – за литератори и читатели, университетски преподаватели и професионални изследователи на поезията, изобщо – за литературния ни живот.
С една дума – преводачът Константинос Марицас е извършил едно полезно и вълнуващо творческо дело.
Нека му бъдем благодарни за това.
* Преводачът Константинос Марицас е син на гръцки политемигрант и българка –преподавател по български език и литература. Роден е в София. Завършва Атинската политехника „Мецавно” със специалност електротехника. Магистратура по История на философията в СУ. Работи като инженер на свободна практика, автор на инженерни книги. Живее между София и Атина. Пише публицистика („Цивилизация и естествен подбор”, „Книга за мегалитите”) и се занимава с преводи. Константинос Марицас превежда цялата поезия на Константинос Кавафис.
