Измислици – Цонка Христова
В кафенето на площада
избродирана в златно тишина.
Лица и думи с ловките си пръсти
пробождат платното на деня
и от покров го превръщат
в булчински воал.
Всеки ден
когато нощта се омъжва за слънцето
чашата с кафе предсказва,
че ни очаква събуждане
необратимо като смъртна присъда.
Обожавам
тези витражни утрини
в кафенето на площада –
малки ежедневни екзекуции
на шизофренните ми сънища.
Главите на кошмарите
брилянтно отсечени
от първите лъчи на слънцето
се търкалят като захарчета
в чашата с кафе.
Мъглите са напоени със силуети
на хора, които мислят,
че събуждането е достатъчно,
за да ги ражда и увековечава.
слънцето сплеска
любопитния си нос
в стъклото на масата,
защото мислеше, че потапя лицето си
в езеро с жива вода.
В едно измислено кафене
на един измислен площад
измисленият живот
отброява дните си
с крилете на пеперуда.
Но истински са само
твоите приближаващи стъпки.
Истинско е само
твоето отваряне на вратата
и усмивката ти –
диригент на сърцето,
което учи нотите
на най-великата соната.
ИЗМИСЛИЦИ
В кафенето на площада
избродирана в златно тишина
Лица и думи с ловките си пръсти
пробождат платното на деня
и от покров го превръщат
в булчински воал.
Всеки ден
когато нощта се омъжва за слънцето
чашата с кафе предсказва,
че ни очаква събуждане
Обожавам
тези витражни утрини
в кафенето на площада-
малки ежедневни екзекуции
на шизофренните ми сънища.
Главите на кошмарите
брилянтно отсечени
от първите лъчи на слънцето
се търкалят като захарчета
в чашата с кафе.
Мъглите са напоени със силуети
на хора, които мислят,
че събуждането е достатъчно,
за да ги ражда и увековечава.
слънцето сплеска
любопитния си нос
в стъклото на масата,
защото мислеше, че потапя лицето си
в езеро с жива вода.
В едно измислено кафене
на един измислен площад
измисленият живот
отброява дните си
с крилете на пеперуда.
Но истински са само
твоите приближаващи стъпки.
Истинско е само
твоето отваряне на вратата
и усмивката ти-
диригент на сърцето,
което учи нотите
на най-великата соната.
* Снимка: личен архив
