Разтопена злина – Жанет Михова

Разтопена злина –
като жилава луга,
една хищна луна
и страхът, че е друго
измерение в нас
на доброто филизът.
Как ми трябва компас
за да спра все да слизам.
Яхва грешна следа
любовта, но препуска.
Любовта е в беда
от обяд до закуска,
но нехае в дъжда
и запретнала расо
с бръчки, с болки, с ръжда
като смерч се понася
към разбития стан,
в който плъх и хлебарка
като в празен бостан
си намират другари …
Става дума за бран
и мъжът има рани …
Щом е вече избран,
любовта ще остане .
* Изображение: www.pixabay.com