Баща – Илияна Кръстева
Докрай извървях твоя път, за който тайно мечтаеше.
Ето – пред мен е светът, моите избори, свободното падане.
Добро направи и хвърли го в морето – ми казваше. Уважавай
всеки човек и дума веднъж дадена не кърши, не предавай.
Разбирай, не съди и не бързай. Поспри, не наказвай със
думи. Действай, преди да размислиш. Не се унижавай.
Обидиш ли, влез във душата на другия, изповядай срама
и признай, че не смесваш смелостта с малодушие.
Греши, иначе как ще решиш, кой прав е, кой крив,
кой мъдър, кой глупав, кой да пратиш по дяволите.
На черното бяло не казвай, ти си оловен войник,
своята истина знай, не доказвай, а отстоявай.
Човек както върви, изведнъж спъне се, падне. Остави
сам първом да стане. Всеки си има рай, преизподня, кръст
с изпитание. Човек за човека е цяр, като мъдър учител,
невеж ученик, къс от знаме прокъсано в битка за знание.
Не навеждай глава, търси си брега,надалеко земя си представяй,
дори тя да е символ, мираж, приключение, мисъл, мечта, упование.
Татко, знаеш ли, своя път извървях, оцелях не на всяка цена, със старание.
Ти си баща по съдба, избран да се случа,като твое последствие и последно желание.
Автор: Илияна КРЪСТЕВА
