Беседа с Христо Карастоянов и Георги Янев по повод годишнина от рождението на поета /Част 1/

Интервюиращ: Невена Борисова

Настоящото интервю с писателите Христо Карастоянов и Георги Янев е по повод годишнина от рождението на Гео Милев (15 януари, 1895 – 15 май, 1925). Карастоянов и Янев, които поддържат сърдечно приятелство през годините, са сред най-добрите съвременни познавачи на личността и творчеството на поета.

Георги Янев, роден 1950 г., е още журналист, литературен критик и литературен историк./1/ В продължение на много години е бил уредник в къща музей “Гео Милев”. Попада под обаянието на личността на Гео Милев отрано. Дядо му, Георги Янев-старши, е бил по едно и също време на фронта при Дойран с поета, макар че не го е познавал лично. Янев поддържа дълги години близки отношения със семейството на Гео Милев. Автор е на книгата-изследване “Баща и син” (2005), посветена на поета и на баща му Мильо Касабов, удостоена с наградата “Дъба на Пенчо”. Съставител на пети том от събрани съчинения на Гео Милев (изд. “Захарий Стоянов, 2007) с писма и документи, за което е удостоен с награда “Стара Загора” (преди това е получавал наградата за журналистическа дейност). Консултант е на документалния филм “Гео Милев в лабиринта на времето” (2022).

Христо Карастоянов е роден 1950 г. Работил е като драматург, директор на кукления театър в Ямбол, и като журналист. Автор на редица романи и сборници с разкази, оценени силно от публиката и от критиката през годините. Интересува се и от документалната страна на живота на български творци като Гео Милев, Матвей Вълев. Книгите му “Една и съща нощ” (2014) и “Животът няма втора половина” (2018) са посветени на живота и творчеството на Гео Милев. “Една и съща нощ” е наградена с “Елиас Канети”, “Дъбът на Пенчо”, “Хеликон” (от едноименното издателство). По “Една и съща нощ” Иван Добчев поставя “Гео” на сцената на Народен театър (с премиера през 2015 г). Пиесата е посветена на последните години от живота на поета.

 

На 15 май 1925 Гео Милев е извикан на фаталната “справка” в полицията, заплащайки с живота си за творческото си и обществено безстрашие. Ден преди това, заради поемата “Септември”, е осъден на година затвор, глоба 20 000 лв., отнемане на граждански и политически права за две години. Искал е да обжалва присъдата, след като по-рано сам е водил защитата си в съда, но съдбата му вече е била решена.

– Какво въздействие лично върху всеки от вас е оказала личността на Гео Милев? 

Христо Карастоянов: Въпросът Ви е хем ужасно труден, хем e съвсем-съвсем простичък. Винаги съм смятал, че занимаването с това нещо, дето му викаме писане на художествена литература, е чиста проба шизофрения. Честно. Шизофрения си е. Особено пък ако се занимаваш с по-отдалечено от тебе историческо време. Искам да кажа, че не е въпросът да накараш героя си да говори и действа като теб – това е лесно! – а напротив: ти да започнеш да говориш и да действаш като него. В това се уверих, докато работех „Една и съща нощ“. И още нещо. Все през тия няколко месеца взех, че най-нахално си изработих правило: „Може да не е верно, но задължително трябва да е достоверно!“.

Вероятно е помогнало. Появиха се ревюта и отзиви, в които тази достоверност се изтъкваше като положително качество. Дори в единствения за 2014 г. тотално отрицателен отзив се посочваха доста точно намеренията ми.

На мен обаче повече ми харесваха коментарите на читателите. В един форум анонимен читател каза: „Това е все едно да седнеш на една маса с Историята и тя лично да ти разкаже това-онова. Пък ти – ако щеш вярвай.” – а друг отсече: „В училище не разбирах защо Гео Милев трябва да е в учебниците. Тази книга ми даде пределно ясен отговор.”.

Не съм сигурен, че отговорих точно, но Ви уверявам, че точно така стояха нещата.

Георги Янев: При мен въздействието на личността и творчеството му е почти случайно, но и не съвсем. Дядо ми – Георги Янев-старши, е бил младо момче по време на Световната война, по-млад е от Гео Милев с година. Заедно са били на Дойранския фронт, но не са се познавали. Познавал е Гео най-близкият дядов приятел – Запрян от Огняново, Благоевградско. Той спасява дядо, когото изнася тежко ранен на гръб по време на свирепите френско-английско-италиански бомбардировки през април 1917 г., когато е ранен и Гео Милев. Запрян и дядо си гостуваха почти до смъртта си през осемдесетте години. Слушах ги в захлас да говорят за войната и за кумира им Гео… Запрян бил близък с него и често командирът им го пращал до пещерата, където Гео и немските войничета са подслушвали противниковите телефонни разговори. Понякога хващали “език” и Запрян ходел да охранява Гео до окопите, за да превежда при разпита на пленен френски или английски войник. Дядо Запрян разказваше, че Гео се държал много строго с началниците си и им правел остри бележки, че пленник не трябва да се унижава и обижда… Тези разговори на двамата продължаваха цяла седмица, надвечер дядо вадеше една тъничка жълтеникава книжка с две червени петна и рецитираше със стиснати очи: “Нощта ражда из мъртва утроба…”. Не поглеждаше в книжката, но беше разперена пред очите му! Накрая двамата тежко въздишаха и надигаха павурчето! Бил съм 8-9-годишен, но завинаги запазих потресаващото впечатление от разказа и рецитацията.

– И как продължава историята за притегателната сила на Гео по-натам?

Г.Я.: Като студент имахме упражнение по съвременна българска литература и имах задача да докладвам защо Пеньо Пенев, Усин Керим и Коста Павлов не приемат доклада на Георги Джагаров за т.н. “априлско поколение” през 1957 г. при обсъждането на младата поезия. Почти цяла книга на сп. “Септември” от 1957 г. бе посветена на тази дискусия. Не помня какво докладвах, но запомних дискусията. Пеньо, Усин и Коста не се съгласяват с тези партийни повели!… Е, сетне си платиха…

През 2000 г. в Димитровград бях помолен от домакините да взема участие в научна конференция за Пеньо Пенев, по време на Пеньопеневи дни. Бях вече уредник на музея.

Зачетох се в списанието, което нашироко отразяваше дискусията и отново изтръпнах на изказването на Пеньо. Нямаше нужда да правя справка – скандалният поет възпроизвеждаше едно към едно не по-малко скандалната статия на Гео Милев от 1924 г. “Поезията на младите!” Със същите думи, плам и категоричност на Гео. Даже повтаряше негови характерни изрази няколкократно. Накрая прави и мистификацията, подобно на Гео, с четирима свои съвременници, създавайки “единно” стихотворение, за да подчертае унификацията на поетите от своето поколение, което им се посочва като правилна посока.

Нека призная пак – наистина изтръпвах! Първата ми мисъл, прости ми, Боже, беше, че Пеньо е постъпил неразумно – да окраде големия поет и естет!  Но веднага отхвърлих тази порочна мисъл – явно младият поет е търсил сериозния естетически скандал, но… И досега не мога да си обясня как още на събранието не се е сетил никой – че там са били всички мастити професори,  литкритици и пр.

– Как бихте обобщили начина, по който Гео Милев преформатира и въздейства на българската култура?

Х.К.: Може би с една дума: със самочувствието на призван…

Г.Я.: Той е уникално явление в културата ни. Казвам култура, а не литература, защото той е поет, литературен критик, литературен историк, художник, художествен критик, философ, публицист, преводач, режисьор, пише статии дори за зараждащото се кино. Познат и уважаван творец от видните си европейски съвременници. И най-важното според мен – той твори едновременно и заедно с тенденциите в европейския и световен модернизъм, което до този момент не се е случвало. Нещо повече – вкарва нашия български принос в това направление теоретически и практически…

Убийството му е “загърляне” (б.р. Г. Янев реферира към израз, който предполагаемите убийци на поета ползват в свидетелските си показания) не толкова на българската култура, защото музиката и изобразителното изкуство продължават с известни препятствия напред. Но смъртта му опошли литературата и театъра, остави ги да летят с едно крило – крилото на реализма и битовизма. Защото модернистичното крило беше изтръгнато насила… Затова днес пак догонваме!

– Добре ли го познаваме, като общество? Има ли измерения, свързани с личността му, които има нужда да си припомним, неща, които не са достатъчно добре известни, а е нужно да бъдат?

Х.К.: Вероятно, вероятно… Може би ще стане дума в разговора ни, че от всичките многобройни срещи най ми беше хубаво при срещите с ученици. Там, като им разказвах за Гео очичките им ставаха ей такива!… Защото, така да се каже, свалях портрета от стената и им говорех за обикновен човек. Обикновен човек, който обаче се е посветил на нещо, което е смятал за своя мисия, и който е преодолявал какви ли не болки, ама е работел по двайсет и четири часа пак в името на мисията си.

Г. Я.: Аз работих в близост със семейството му. Бях близък със сестрата на Гео – Пенка Касабова. Много неща за него научих от нея. Така работих и с Леда Милева. Аз считах, че идеологемите около Гео омаловажават приноса му в българската култура, но не винаги намирах разбиране. Леда мислеше и споделяше, че е наясно, но че без тази идеологема името на баща й нямаше да знае никой днес! Тук бе права!

През 1999 г. в Стара Загора проведохме международна конференция по повод 105 години от рождението на Гео Милев, с ръководител проф. Светлозар Игов. Там Христо Карастоянов остро постави въпроса за сътрудничеството между Георги Шейтанов и Гео Милев, и за списание “Пламък” със спонсор Шейтанов, а аз документирах спора на А. Иванов с Гео Милев за комунизма в първата литературна анкета, която прави Милев във “Везни”. А. Иванов упреква Милев, че дели литературата на сити и на гладни, че е дребнобуржоазен мислител и прочие. Заявява, че е комунист и че е много естествено Гео Милев да не го публикува. Гео му отговаря подобаващо във “Везни”. Част от отговора гласи: “Историята не е социална борба и политически живот, а – ДУХ. Това дели изкуството от комунизма. И напразни са апелите за “пролетарско изкуство”. Такова НЕ МОЖЕ да съществува!”.

А. Иванов всъщност е младият и пишещ вече Ангел Каралийчев. С убийствена самоирония той на стари години разказва за резила си да спори с Гео Милев.

– Дръзко ли е да се теоретизира каква би била творческото и общественото битие на поета, ако не бе фаталната „справка“ в Дирекцията на Обществена безопасност?

Х.К.: А! По този въпрос питайте Георги Янев. Първо, защото той е посветил повече години на човека Гео Милев, отколкото го бях направил аз, и второ, защото като е пишел „Баща и син“ със сигурност ще да е усетил нещо в кореспонденцията на Гео с Мильо Касабов, което евентуално да послужи поне като податка за отговор. Аз помня как бая време същият въпрос се задаваше и за Ботев. Някои дори смятаха, че ако е бил доживял до свободата, Ботев би станал по-ужасен сатрап от Стамболов…

Г.Я.: Да, не искам да теоретизирам! Имам и историческо образование, освен филологическото, та съм наясно за “ако” в този план. Иначе споделям искрено мнението на Леда на споменатата конференция за евентуалното бъдеще на баща й в онова жестоко и мерзко време! Там тя казва следното: “Поставя се и винаги се поставя въпросът за рано загинали творци. И нашата конференция не направи изключение. В случая с баща ми ще призная, че ние в нашето семейство, човешко е, сме си поставяли този въпрос даже доста по-емоционално. За неговата гибел той до голяма степен си е “виновен”… Не само за срещата си с лейбъристите, не само с поемата “Септември” и статиите си… Бил е безразсъдно откровен и граждански нападателен  и в онова време на жестоки нрави и жестока схватка не е можело да му се прости… И други творци е имало, които са споделяли гражданските му позиции, вълнували са се от онова, което е ставало в България, но са били все пак малко по-разумни…Гео Милев е бил безкрайно неразумен и безкрайно наивен. […] близките и приятелите му за неговата неразумност са му казвали “Ама поне сега се крий! Напусни София!…”, а други са му предлагали за имигрира в Съветския съюз, той се смеел: “Глупости! За какво ще ме съдят, за какво ще ме преследват? Аз само пиша… Пък и сега ако не бъда с народа си, кога!?” Ето какви наивност и идеализъм! Може би затова майка ми, която го е познавала най-добре, казваше: “Ако се беше скрил, ако беше избягал от този голям вихър, той в никакъв случай не можеше да остане жив до Девети Септември! И след Девети!…”. Такъв му е бил характерът – той не е могъл да мълчи. Ако беше емигрирал в Съветския съюз, сигурно нямаше да се върне, каторгата му е била сигурна…Ако се беше скрил през 1925 г., щеше да пострада по-късно, най-малкото между 1942 – 1944 г.! А след Девети само един бог знае какви неприятности щеше да има, но нямаше да са малки… Така че всеки сам трябва да си отговори на този реторичен въпрос, но преди това трябва да познава Гео Милев като морал, етика и гражданско поведение. Със своята чиста душевна наивност – все пак той е и европейски възпитаник! – Гео Милев просто не би могъл да оцелее при тези наши балкански катаклизми…”.!/2/

Бележки:

/1/ Първата книга на Георги Янев “(Не)Съгласия” е наградена за литературна критика на конкурса “Южна пролет” (1995), за втората си книга “Съгласия” получава наградата на областния управител на Стара Загора.

/2/Цялата конференция е на запис и е издадена като книга от издателство “Захарий Стоянов” под заглавие “Гео Милев – неудържимата пламенност! Нови изследвания“, 2001 г., цитатът на Леда Милева е от стр. 236 – 237.