вдишвам те на учестени глътки
за да ми стигнеш
през гмуркането
на временното ми отсъствие
кръвта ми се пренасища с теб
завива ми се свят
и пред погледа ми изплуват
малки бели точици
обич
Автор: Владимир ПЕТКОВ
Снимка: личен архив
Първото по рода си събитие в града се организира от „Малка театрална компания“ по случай 10-годишния ѝ юбилей На 29 и 30 септември в пространствата на габровския Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се провежда пилотното издание Прочетете повече…
Магьосани, и влюбени, и доверчиви, в Незнайното ни води всеки път – стареещи деца, по чувства – юноши, многопътни, многоверни, в плът… Мозайката на този пъстър свят е в земното око един огромен ирис, побрал Прочетете повече…
Тя не беше любов, пожелала да има отплата. Беше вричане в камък. Във изгрев. В течаща вода. Беше хляб, който расне в утробния мрак на земята, за да бъде пожънат и стрит до почти белота. Прочетете повече…