Мислите на един домашен пантоф – Любов Георгиева
Питагор при обувките – когато има кой да върши мръсната работа, а аз да размишлявам над така наречения живот…
Аз съм съвсем обикновен пантоф, но само на пръв поглед. Ако трябва, нека изградя представата ви как изглеждам, аз съм червен топъл пантоф, 39 номер съм. Номерът при обувките е като възрастта при хората, чрез него можете да добиете представа какъв е разкрачът на стопанина. Момичето, което ме купи, е важно за мен, защото тя ми дава възможността да имам достатъчно време да обмислям случващото се около мен, а да не стоя просто така и да съм един обикновен предмет, който има само едно приложение. Това момиче е красиво, за вас може да не е, но за мен тя е целият свят, защото тя е причината да изпитам първата си еуфория и да се почувствам потребен, а не просто да събирам прах на рафта, наред с всички останали пантофи. Моята стопанка е смела и бърборива, заслушва се в рока, обича приятелите си, е понякога се гневи. Виждал съм я дори да плаче, но… За мен тя е важен човек и за разлика от останалите имам чувството, че тя е различна, защото може да мисли, но и се опитва да дава шанс и на останалите.
Най-често ме питат дали имам две самоличности за двата пантофа, от които се състоя, или всичко е обединено в едно. На този въпрос може да ви отговори само човекът, който реши, че трябва да бъда пантоф, а не хубав чифт маратонки. Защо точно маратонки – ами от всичко на този свят от полиестер и вискоза, най-много исках да видя света отвън. Да се разхождам заедно с Нея (така наричам моята стопанка, която ме спаси от депресията, която развивах в оня ужасен магазин) и дори да се цапам в калта, точно като една свободна обувка. Разказвайки историята си по този начин, звуча като Пинокио, който иска да бъде истинско момче. Напълно го разбирам само дето не ми се вярва някоя фея да дойде точно при мен, за да ми изпълни желанието. Или дори да дойде, си представям как ме превръща в онези ужасни обувки, които са с пръсти (Vibram five-finger се казваха). Ама дори тогава ще имам по-пълноценен живот, защото хората ще ме забелязват, нищо, че ще ми се подиграват. Така де, по-добре си е от нищо.
Сигурно се чудите как пантоф – направен от текстил и гума, може да бъде толкова интелигентен. Ами за времето, в което вие, хората, излизате и правите вашата си работа, ние си говорим и всеки разказва за нещо ново, което е видял. Така например едни мои приятели ботуши се запознали с друг чифт, чиито собственик имал леко ароматни крака. Като чух за това, бях благодарен, че Нея/ тя няма такива проблеми. Аз например мога да се похваля с това, че за разлика от външните обувки, които седят в коридора, аз съм чест гост на вечерята им и от първо лице мога да чуя интересни неща, върху които на следващия ден, когато съм сама, да размишлявам. Защото какво друго бих могла да правя, въпреки че в последно време се чувствам по-непотребна. Страхът ми се увеличи, когато Нея ме хвана и тръгна на някъде, в последствие се оказа, че просто е искала да ме изпере. И когато усетих водата и шампоана, агонията, която ме беше обхванала, се преобрази в еуфория. Звучи малко странно, но предметите могат да чувстват само агония или еуфория. Не като при хората да плачат от щастие или да се смеят от мъка.
За мен мисленето е достижимо и може би единственото, което не бих дала, за да бъда чифт външни обувки. Според мен, ако мога да излизам постоянно и да опознавам външния свят, ще загубя способността си да мисля, защото вече ще виждам всичко, за което преди съм си мислила. Липсата на способност за опознаване на света от първо лице или те прави невеж и дори глупав, или ставаш нещо повече от останалите, защото за теб светът не е просто място, а е движение, звук и картина, която се размива в съзнанието. Затова хората ходят на училище, учат се да не станат от първия невеж тип, а да бъдат същества, които могат да извадят най-хубавото в комбинацията от погледа като зрение и погледа като лично мнение. Вие, хората, сте умни същества, но този ум не го използвате, както трябва, ако го правехте, животът ви щеше да е по-хубав. Знам че съм просто един чехъл, но това не означава, че съм глупава. Никога няма да се откажа от това, че и ние, предметите, също сме важна част от човешкия живот. Затова много ме беше страх Нея да не реши да последва метода на Мари Кондо, според който предметите, които не използваме или вече не ни носят същата радост, трябва да си заминат. Но има и нещо друго, може предметите да се възприемат като едни неодушевени неща, но реално могат и да бъдат нещо повече. Та кой не пази предмети, свързани с важни моменти от живота . Дори в древните цивилизации, когато нечий земен път приключи, освен тялото, са погребвали и предмети, важни за човека. Даже сега се замислих за последния император на Византия- император Константин XI Палеолог, който след сражението на Османските войски, загинал и днес го познават по златотъканите чехли с орел. Далеч съм от тези чехли, но както хората се радвате като имате общо с някой известен човек, така и ние с някой предмет, който има нещо общо с нас.
Липсва ми възможността да се запозная с други домашни пантофи, за да видя дали и те размишляват. Да проверя дали и те са като домашните любимци и чакат собствениците си да се приберат, за да ги обуят и да ги носят цяла вечер. С времето осъзнавам, че съществуването ми не е от най-интересните, но пък е сигурно, защото хората рядко си сменят домашните пантофи или дори да си купят нови, ако старите не са скъсани, винаги ги оставят за когато имат гости. А сега при дистанцията и вируса нямаме много гости, но пак се чувсствам защитена в средата, в която живея и съм наистина щастлив чифт домашни пантофи.
П.С. Нея, обещай ми, че като станеш студентка и заминеш в друг град, няма да си вземеш нов чифт пантофи, а ще ме вземеш с теб, за да видя и аз малко свят, или ако не ме вземеш, не ме изхвърляй, а ме остави да си седя до леглото ти и да те чакам да се върнеш… Защото ти си причината за първата еуфория и искам да бъдеш причина и за първата, но последна агония!
Автор: Любов ГЕОРГИЕВА – 11 “А” клас, Национална Априловска гимназия – III място в Коледния конкурс организниран от Ученическия съвет на НАГ
* В навечерието на коледните и новогодишни празници Ученическият съвет на Национална Априловска гимназия обяви конкурс за есе на три теми (участниците избират една от тях): “Мислите на един домашен пантоф”, “Ако пижамите можеха да говорят”, “Какво научих за живота по терлици”. Екипът на Tetradkata.com ще публикува текстовете на лауреатите в него.
