Пътеписи – Анелия Бучова
Момичето с жълтото палто
Много често сивотата на града се откроява в дъждовен ден като днешния. Улиците, дърветата, дори жълто – синия трамвай, са мрачни. Палтата и чадърите на хората навън са с тъмни, неутрални цветове, а лицата им – безизразни. Особено пролетно настроение мина покрай мен. Забелязах, че птички пееха над момиче, облечено забележително, подобно на приказката с Пепеляшка. Малката дама, носеща искрящо жълто палто, покафеняло отзад заради локвите, върви по булеварда, захапала скаличка – от онези, поръсени с кокосови стърготини и страшно вкусни. Взирах се в момичето и си мислех колко приличам на нея. Та това бях самата аз! Носех жълто, забравях за времето, прогнозата и светът около мен. Просто вкусвах скаличката и мислех колко е приятно да си навън. Тази случка ми припомни колко много обичах да правя това…Да бъда свободно жълтурче в не толкова мрачен свят!
Антрето
Сюрреалистичните картини, закачени на керемидено-тухлената стена в антрето на малко ателие, намиращо се в тясна уличка, изпъква на фона на сивите, непластични бои, с които ново поколение творци боравят. Разтеченият часовник “тиктака” и презарежда батериите на всеки, разпознал я. А пък автопортретът на Рене Магрит с черно бомбе и закриващата лика му бяло птиче, създава тайнственост на помещението. Посланието, взето от Фрида Кало по време на една от нейните изложби в Париж, чест, оказана на предшественик от ателието, стои в позлатена рамка, осветено с приглушена светлина. Дъх на изкуство с лик на изтънченост потъва в нощта и очаква новият ден, за да разцъфти.
Автор: Анелия Славчова Бучова*
* Автори, участници в Националния литературен конкурс “…Накрай света”, чиито текстове не са сред наградените, но по преценка на журито, ще бъдат публикувани.
