Първото хранене на Мартин

Джинис ме събуди в 5.15 сутринта на втори януари. Трийсет минути по-късно вече показвах преводаческата си карта на дежурната в родилното отделение на единбургската окръжна болница. Акушерката изглеждаше толкова енергична, че за малко да ме убеди, че това е нормален работен ден и час.

– Аз съм Лорна. Благодаря ви, че дойдохте. Нека ви разкажа за двойката. Майката, Дайна (така ѝ се отдаваше произношението на “Диана”), пристигна преди час и половина с четири сантиметра разкритие- обясни акушерката, водейки ме през дългия син коридор. – Ще я прегледаме отново след около час и половина, но е добре да сте тук междувременно.

Стаята беше широка, с приглушено осветление и всякакви удобства. За миг си помислих за бебето, което в онзи момент прекарваше последните си мигове в друг вариант на тази стая. Само че тук имаше още родилен басейн, лилава топка за пилатес, два фотьойла, акушерско легло, малко бюро, вградено в облицованата с дърво стена и просторното легло, на което лежеше майката. То сякаш беше изградено от по-малки меки табуретки, които можеха да се местят и пренареждат в различни фигурации, за да поддържат тялото на майката в различни пози.

Лорна измери сърдечния ритъм на бебето:

– Студен крем! – тя предупреди замислено. Преведох този израз като “Ще положа крем на ултразвуковия апарат, не се стряскай, ако е студен”, защото от опит знаех, че същото изречение ще се появи още няколко пъти, та по-добре да го обясня добре първия път.

Акушерката отиде да въведе резултатите от прегледа в тънкия компютър на миниатюрното бюро. Бременната се отпусна и се обърна към мен.

– От къде си в България?

Последва обичайната размяна на любезности, която скоро преля в следния монолог на Диана:

– Честно казано,нямам търпение вече. От няколко месеца не съм се наспивала като хората – вечно рита. А и мога да лежа само по гръб – представяш ли си иначе с този корем? – Диана раздвижи длани по облата повърхност и завърши кръгообразното движение в същата позиция. Не повдигна ръце от корема си – сякаш се подготвяше да поеме това, което скоро щеше да е част от нея по друг начин.

Тя продължи да говори за хормонални промени, за цигарите, които все още ѝ липсваха, за притесненията си относно кърменето, как мъжът ѝ, Петър – полузадрямал на фотьойла, не разбира промените, които се случват с нея, и така нататък, и така нататък. В монолога си вплиташе и тук-там въпроси, за да персонализира съветите, които, струваше ми се, така или иначе щях да получа. Имам ли си приятел, от колко време сме заедно, от къде е той. Когато обръщаше монетата от другата ѝ страна и обясняваше как всичко това неимоверно ще си струва, гласът и затихваше, разнежваше се, а очите и се разфокусираха, вгледани далеч зад лицето ми и отвъд тази стая и този ден – някъде в бъдещето.

Но всичко това ми е пределно ясно – мога да мина изпит по поведение на родилки. Разбира се, че трябва да е убедена, че всичко ще си струва, помислих си. Иначе как човек би могъл да обясни цялото това (и предстоящото) мъчение? Въпреки песимизма ми, реших, че е най-любезно да се съгласявам и да благодаря за съветите ѝ. Докато слушах за първия ѝ видеозон, мислите ми се пренесоха върху портрета на мама, който не можех да завърша.

Диана постепенно утихна и започна тихичко да пъшка.

– Къде боли?

– Гърба…

– Гръбчето на бебето притиска твоя гръб, затова усещаш напрежение там – посъветва я медицинската сестра, а аз преведох. – Можеш да опиташ да легнеш настрани. Искаш ли да ти донеса ТЕНС машина? Това са вендузи, които се залепват на гърба ти и облекчават болката с електрическа стимулация. Искаш ли да опиташ?

– Да – едва продума Диана.

– Дай ми две минути, ще намеря машина.

Машината помогна, но дишането на Диана се утежни, или пък може би стаята утихна…  В следващия час и половина Лорна измери показателите на бебето още три пъти, като всеки път предупреждаваше: „Студен крем!“.

Петър отиде да пуши на два пъти. Върна се и се стовари на креслото. Почувствах, че сигурно трябва да кажа нещо утешаващо или смешно, но мълчанието се проточи, така че вместо това се усмихнах.

– Ако никой не каже нещо, просто ще заспя. – продължи той. – Искаш ли вода? Диана?

Диана махна с ръка едва забележимо.

– Питах дали искаш вода! – повтори той, този път по-силно. Диана направи жест, но Петър продължаваше да не разбира. Трябваше да потисна импулса да „преведа“ езика на тялото ѝ, превод на жена от жена.

– Не – Диана измърмори изнемощяло. Минути по-късно раздра тишината с писък, който изненада мен и съпруга ѝ, но не и акушерката, която необезпокоено продължи да попълва някакви документи.

– Не мога да продължавам повече, направо ще умра!– изглеждаше убедена. Съпругът и пребледня като чаршафите, които Диана уви и събра с един жест. Преведох. И двамата се обърнахме към сестрата в очакване.

– Всичко е наред – окуражи я Лорна. – Просто продължавай да дишаш, това е добър признак – тя говореше спокойно, но все пак твърдо. Ръцете ѝ вече надяваха ръкавици и поставяха найлон до леглото на родилката.

От там нататък всичко се случи много бързо. След двайсет минути бебето изскочи като ракета и Лорна го подаде на майката.

Родителите замръзнаха в новородения си свят. Съществуването на Лорна беше единственият признак, че времето продължи да тече. Тя защипа пъпната връв, смени найлона около леглото, отряза пъпната връв, когато Петър поклати отрицателно глава в отговор на предложението ѝ той да го направи, след това инжектира майката със Синтоцинон да ѝ помогне да изхвърли плацентата, а когато плацентата излезе, Петър каза първите си думи от раждането насам:
– Излизам да пуша.
Червената слузеста топка плацента, досегашният източник на храна на бебето, се взираше в мен с широко отворена уста, сякаш завършвайки мисията си, беше издишала последната си глътка въздух.

Докато Петър беше навън, докторката и една сестра влязоха, за да разгледат разкъсванията и да зашият Диана. Тя все още кимаше и ръкомахаше, вместо да приказва и за мен нямаше много работа. Аз обаче тъкмо бях присъствала на раждането ѝ и се чувствах опълномощена да превеждам жестовете ѝ. Преместиха я в акушерското легло, отделиха бебето от обятията ѝ и тъкмо когато започнаха да шият, сестрата тикна бебето в ръцете ми, за да се притече на помощ и да попие бързо един спонтанен кръвоизлив.
Последният ми останал професионализъм се изпари. Вглеждах се в мъничкото, покрито в дебел бял слой лице. Драскаше розовичките си бузи с миниатюрните си остри ноктенца, а на мен ми се искаше да го спра, да го защитя, ала всъщност се страхувах дори да помръдна. Започна да издава все по-високи и по-пискливи звуци и аз го залюлях нежно, докато не намерих перфектния ритъм, който да го успокои.

– Извинете? Как се казва тя? Госпожице? Ана…? – докторката, преполовила един шев, имаше нужда от мен и се опитваше да привлече вниманието ми без успех. Преведох на Диана, че шевовете ѝ са разтворими. След това сестрата се приближи и сложи гривничка на ръката на бебето. Помоли ме да проверя правописа на името му за всеки случай. Мартин. Аз ли бях първата, която го нарече по име?

Петър, който тихомълком се върна в стаята, напъха жълтеникавия си пръст в личицето на Мартин. Вонеше на цигари и исках да му кажа нещо, да защитя новороденото, но вместо това поздравих, че е станал баща. Може би раздразнен от миризмата, Мартин проплака. Разлюлях го лекичко и той отвори очи. Аз бях първата му гледка в света.
Едва открехнал клепачи, разтвори устнички, търсейки майчината гръд. Не можех да му помогна. Две ръце го поеха и го поставиха в скута на майка му. Усмихнах се в утихналата стая.

Когато Амазонската джунгла горя

Докато си пиех кафето, прочетох, че Бразилия и Франция са се отделили в нов континент.

Как така!?

Продължих да чета.

Поради климатичните промени, разказва репортажа, Бразилия и Франция са решили да напуснат съответните си континенти и да образуват нов континент под хавайските острови в района на Южния Тих Океан и Южния Океан. Преместването на териториите на страните се извършвало, като последно поколение лазер ги разрежел по линиите на паралелите и меридианите, а след това, слой по слой, подемна машина ги вдигала и в обратен ред ги стоварвала в по-рядко населените територии на Съединените щати. Първо се вдигала застроената околна среда, след това – природния слой до корените на най-дълбоко проникващите растения, а накрая – геодезичните плоскости, които аз не разбирам и не прочетох в подробности.

Първоначално са плащали на Щатите наем за съхранение, но след като новината се разчула, бързо се образувал туристически бизнес със стотици хиляди души, извървяващи пътя на климатичните пилигрими – понятие, описващо човешки бозайници, които като пингвините и полярните мечки извървяват дълги разстояния, но не за да търсят храна в новите климатични условия, а с цел туризъм. В резултат областта се застроила с мини хостелчета от товарни контейнери – най-бързото решение за подслон на нарастващия брой туристи, и се отворили стотици работни места. Президентът Тръмп напомнил в изявление, че под неговата администрация процентът на безработица е намалял и обявил, че щял да направи отстъпка за наема на Франция с 20%, но не и на Бразилия. Путин пък веднага направил контра изявление в подкрепа на Бразилия и ги поканил да гостуват на Русия.

Този туризъм за Щатите обаче нямало да трае още много дълго, понеже скоро новия континент щял да бъде завършен. Репортажът дори беше включил снимка от Гугъл Мапс, показвайки отънялата Южна Америка и зеещата дупка в Европа. С пунктир върху повърхността на Земята беше отбелязан полусъществуващия континент. Скоро след като жителите му бъдат пренесени заедно с последните слоеве, щял да се проведе референдум, за да се реши новото му име.

Поради разместването някои полети били отменени, други – отклонени, но какво да се прави.

Веднага се втурнах към хола да разкажа на съквартирантите.

– А, да. И аз чух. И такива работи се случват – вдигнаха рамене те. – Това обаче е стара новина. Преди малко обявиха, че ще снимат нов сезон на “Orange is the New Black”*.

Замислена, се прибрах в стаята си, за да изгледам трейлъра на предстоящия сезон. Целия свят си продължи по нормалному, само Атлантическия, Тихия и Южния океан се размърдаха объркано и се зачудиха как да преразпределят водите си.

Автор: Анамария  КОЕВА

* Популярен сериал.