Маргарита Черникова (Русева) – II място в категория “Поезия”
БЕЗ ПРИЧИНА
Няма следа и знак от обичането ни.
Не сме спрели нито една война,
гладът за пластмаса съществува
и е продължителен.
Дърветата под които се прегръщахме
отсякоха ръцете ни
и няма причина за тази обич.
Само понякога
един стар часовник стене
натоварен със време,
но става рано да се избръсне
и учи малката стрелка на любов!
НИЧИИ
Отглеждам вятър в пазвата си,
прегръщам мълчешком дървета.
Оставам на нозе изправена
без корен, у дома е на небето.
Когато раждах думите си виках
да ги изпратя надалеч във къщи,
сега се връщат уморени, свити
и молят ме за хляб насъщен.
Да им постеля лист
да седнат покрай мене,
езиците им сухи стенат.
Погледнах право във очите им
разбрах, че думите са ничии!
ЛАВЪР
Така тежи, че друг е изкачил
върха пред мене,
защото има здрави коленѐ!
Зенѝците ми плуват във росата горе,
в прозрачната сияйност на началото,
а тялото ми шепа пръст корава
протяга се към лавъра.И стене.
Ти си проклета роза, лавъре!
Изсмукваща от вените ми хлорофила
и на сърцето ми червеното.
Преди от всеки удар никнеше череша,
сега откъснато е времето.
Миг да отпочина, да се вдигна.
Поемам дъх и ще те стигна!
Автор: Маргарита ЧЕРНИКОВА (РУСЕВА)
