БОЖЕНЦИ. ДЪЖДОВЕН ЗДРАЧ

Подземен мрак
и небесна вода
размиват контурите
на нещата.

Раждат се
нови форми.
Умират немощни
цветове.

Със стъпките
на студените капки
си тръгват
светлите ни очаквания.

Все пак остават
искрици зелено –
в спомена
за едни очи.

ГАБРОВО. ТЕЛЕВИЗИОННАТА КУЛА. ГРАДЪТ ОТВИСОКО

Докато се лутам в лабиринт
от банални метафори –
например тортата
на спортната зала
или пчелните пити
на панелните блокове –
зеленината непрекъснато
ме разсейва.

Аз съм всъщност градът –
сякаш ми казва –
виж красивите сгради
на дърветата
и площадите
на поляните.

Пак метафори,
недоволствам
и осъзнавам –
зеленото днес е
наоколо,
утре
ще ме покрие.

ГАБРОВО. КРЕПОСТТА „ГРАДИЩЕ“

Дали ще мога
тук,
върху руините,
да изградя
въздушни кули?

Така
ще бъда защитен
от варварските набези
на ежедневието,
но ще остане
най-голямата опасност –
някой ден внезапно да порасна
и крепостта си да предам
отвътре.

ГАБРОВО. ПАРК НА ХУМОРА И САТИРАТА. МЕЖДУ ЧАПЛИН, ДОН КИХОТ И БОРИСОВ

1.
Това е място
за срещи.

Чаплин се среща
със себе си.

Дон Кихот –
със Санчо Панса.

Борисов –
направо с Бог,
който му казва:
„Congratulations!”.

2.
Небето има
чувство за хумор.

Изпраща слънце
над Чарли Чаплин.

Над Санчо
и Дон Кихот –
облаци, които
приличат
на тях.

А над Борисов
гръм.

БОЖЕНЦИ. ЦЕНТЪРА. ОКОЛО КЛАДЕНЕЦА

Дали под капака
на този кладенец
диша студена
жива вода?

Не знам,
но по навеса
радостно блика
непредвидима
трева.

Дните минават
по калдъръма –
след тях остава
шепотен мъх.
А нощите тихо
потъват в реката
и тя ги връща
на Вечността.

БОЖЕНЦИ. ПОКРИВИ

Покриви,
мокри
от дъжда,
скрити в хралупите
на тишината.

Над всеки от тях
има кръст,
но само един
се вижда.

БОЖЕНЦИ. ЦЪРКВАТА „СВ. ПРОРОК ИЛИЯ“

Дали да вляза,
да запаля свещ
и да притихна
пред иконите?

Или да коленича
в буйното зелено
край стените
и да потърся
четирилистна
детелина?

Автор: Петър Чухов – ментор в Националния литературен пленер “По пътеките на думите” – Боженци ’19. 

* Снимка: TetraDkaTa.com