Боженци. Центъра. Около кладенеца

Старият кладенец стоеше в центъра на селото, но отдавна от него не вадеха вода, а само го снимаха. Един ден обаче някакъв турист се спря и облегна лакти на дървения капак.

– Чук, чук – дочу се тихо отвътре.

– Кой е там? – прошепна стреснат туристът .

– Духът на кладенеца – обади се глас под капака. – Пусни ме да изляза. Ще ти изпълня три желания.

Туристът зяпна. Отдавна си мечтаеше да открие джин в бутилка, но въпреки че бе изпил безброй бутилки джин, това досега не се бе случило. А ето че тук… Туристът се огледа. Наоколо не се виждаше никой. Вдигна двете половини на капака и погледна надолу. Краят на веригата се губеше в мрака. Туристът завъртя макарата и с оглушително скърцане веригата тръгна нагоре. Скоро се показа старата дървена кофа. В нея стоеше гладко избръснато джудже с остри като трески, и също толкова кафяви зъби. Рунтавите му вежди стърчаха неодобрително, а топчестите му уши се поклащаха.

– Къде са ми трите желания? – попита туристът.

– Ще ги изпълня – захили се джуджето. – Но има едно условие. За всяко желание ще спускаш кофата в кладенеца, а после ще я вадиш. Имането ми остана долу.

– Добре – съгласи се туристът. – Хайде да започваме. Първо искам любовникът на съпругата ми да изчезне.

– Дадено – плесна с ръце джуджето. – Спускай кофата.

Тя цамбурна със звучно пляскане и разнесе гнил аромат. Туристът започна да върти макарата. Кофата се появи и мъжът едва не подскочи, когато видя лежащото в нея тяло. Любовникът на съпругата му… Страхотно!

– Започнах да огладнявам – засмя се джуджето. – Време е за второто желание.

– Искам съпругата ми да си плати, че ми е изневерявала.

– Дадено – рече джуджето. – Спускай кофата.

Този път туристът имаше бегла идея какво ще извади. И се оказа прав. Пречупеното тяло на Ана грозно се ухили насреща му с кървавата си уста, от която се точеха лиги. Немите ѝ очи сякаш му се подиграваха. „И какво? – викаха те. – Дори не посмя сам да ми отмъстиш. Не ти стискаше, нали?“ Туристът отстъпи назад с разтуптяно сърце, избърса челото си и преглътна тежко.

– Казвай третото желание – обади се джуджето. – Хайде, че съвсем огладнях.

– Искам… искам да съм безсмъртен.

– Няма нищо по-лесно от това – ухили се джуджето. – Само влез в кладенеца, окъпи се във водата му и, като те извадя, ще си безсмъртен.

Туристът, който силно се страхуваше от смъртта, скочи без да се замисли. Цопна в мътната вода и чу затръшването на капака над себе си.

– Хей, нали щеше да ме извадиш – изкрещя.

– Ха, знаеш ли от колко време чакам някой да заеме мястото ми. И как съм прегладнял от толкова чакане… – грозният му смях накара туриста да намокри гащите си, които и без друго вече бяха мокри.

– Пусни ме – крещенето ставаше все по-отчаяно.

– Може би след време ще намериш някой идиот, който да поиска безсмъртие и да те пусне – изхили се отново джуджето. – А сега, моля те, млъкни, че искам да ям на спокойствие.

Дяволското изчадие зарови зъбите си в лицето на Ана и започна да къса големи парчета плът. Преглътна, оригна се звучно и продължи да вечеря.

Оттогава тръгна мълвата, че в кладенеца се крие нещо зло. Замръкнали самотни минувачи често чуваха злокобен шепот изпод капака: „Искаш ли да станеш безсмъртен?“

Автор: Виктория Димитрова – участник в Националния литературен пленер “По пътеките на думите” – Боженци ’19. Ментор – Петър Чухов.

* Снимка: TetraDkaTa.com