Джендър неутрален vs традиционен български език – Надежда Сталянова
Напоследък в българските медии и общество широко се обсъждаха случаите на намеса на администрацията в живота на езика. Примери за това са забраната за използване на думите господин и госпожа във формуляри (част от Германия), както и за въвеждането на наименованията родител 1 и родител 2, заместващи думите майка и баща. Тези промени имат за цел по никакъв начин да не се указва полът на лицето, защото в противен случай някой би се почуваствал засегнат и дискриминиран. Това е израз на една по-глобална тенденция за налагане на политически коректен, а в частност – джендър неутрален език с цел уважаване и ненакърняване на правото на избор и самоидентификация на всяка отделна личност. Идея, безспорно добра, без съмнение маркираща обществото ни като цивилизовано, но, в езиковата си реализация за болшинството хора, малко изкуствена. Тази тенденция за заличаване на биологичния пол в административните документи засега ни се струва крайна, странна и неприложима за българския език. Но, ако по силата на обществената принуда и ние трябва да се съобразим (в близко бъдеще) с нея, това ще повлияе пряко и на съдбата на други думи в българския език. Това са думи, които съдържат в себе си название за роднинска връзка (дете), като указват пола на детето, но са десемантизирани, тоест с тяхната употреба не се има предвид непременно дали детето е от мъжки или женски пол.
Една такава дума е осиновявам. Тя означава приемам чуждо дете като свое с правата на родно, собствено дете, като коренът син не посочва еднозначно, че детето е момче, т.е. значението има обобщителен характер. Но в духа на джендър неутралността може би в скоро време няма да бъде приемливо да се употребява осиновявам, осиновена за момичета, лица от женски пол. От друга страна в езика ни ние нямаме отделна дума, която да се използва за осиновяване на момиче.
Може би обществото и радетелите на неутралността ще се възпротивят и на фразата синовен дълг, тоест дълг към родители от страна на техните деца. Но словосъчетанието синовен дълг има далеч по-широко значение, то назовава действия в знак на благодарност и признателност към родителите, но не само, може да са към родина, общество, близки и др. Тълковните речници дефинират определението синовен така: „Който е присъщ за отношенията на син или дъщеря към родителите. Синовен дълг. Синовна обич. Синовни чувства“. От гледна точка на джендър немаркирания език и това не би било подходящо. Дали обаче ще е уместно да въведем и дъщерен дълг?
Освен в ежедневния език тези евентуални промени би трябвало да обхванат и терминологията в областта на правото и икономиката.
Джендър неутралната лексика би трябвало да заличи от езика названията на юридическото действие осиновяване, както и неговите обекти (осиновен/осиновена) и субекти (осиновител/осиновителка). Речниците на българския език дефинират осиновител като мъж, който осиновява или е осиновил дете, а осиновителка е жена, която осиновява или е осиновила дете. За всеки носител на българския език не е нужно уточнението, че детето може да е както момче, така и момиче.
От друга страна, в света на бизнеса ще е политически некоректно да се казва дъщерна фирма, дъщерно дружество. В икономиката това са термини, които означават клон на стопанска (икономическа) формация, с относителна самостоятелност. Дали тези термини ще бъдат заменени със синовна фирма или нещо съвсем ново? Отговори на тези въпроси нямаме даже и ние, езиковедите, дори и ние с любопитство, но и известна тревога следим измененията в съвременния език.
В нашето съвремие на практика много силно долавяме и сме свидетели на връзката между езика и извънезиковата действителност. Животът и обществените нагласи пряко влияят върху думите, които употребяваме. Политически коректният изказ не само налага ограничения на неприемливи думи, но и въвежда в употреба нови, които са предпочитани, приемливи и обществено престижни. От гледна точка на езиковед ми е любопитно какъв ще бъде резултатът на „принудително неутралното“ словотворчество в българския език. Ако последваме примера на джендър неутралната лексика, в българския език ще наблюдаваме много и неочаквани промени, които ще следим с интерес.
Автор: доц. д-р Надежда СТАЛЯНОВА
* Изображение: личен архив
