В подножието на долината
една къдрава роза открих.
Вдъхнах от нея случайно,
а тя тъжни слова ми откри.
Знаеш ли, казва, тук
колко такива минават
и колко такива въздишки остават
по моите тънки листа?
Знаеш ли колко самотни
въздишки така са ме галили
в топлите дни
със безкрайни ухания?
Тук все самотници идват,
за това съм все тук.
Никой не ме откъсна,
за да зарадва друг.
* Изображение: www.pixabay.com
Националната фолклорна среща „Автентичност и съвремие“ представя новите издания на проф. д-р Бинка Добрева и стихосбирката „Разцъфнало щастие“ на Ивелина Димова На 26 юни 2026 г. Попово ще бъде домакин на вдъхновяваща среща между традицията, Прочетете повече…
Всичко в мен е метаморфоза. Еволюцията ме направи изчезващ вид. Рудиментацията може ли да промени това? Чувствам се като професионален спринтьор. Първо бягах на къси разстояния. Сега съм най-добра в надбягвания с препятствия. Изморих се. Прочетете повече…
ПРОЛЕТ Чучулига ме събуди, чичопей ме поздрави и подгони всички мудни мисли ден да ги лови. По стъклото гълъб чукна, рече: ”Слънцето изгря в ден като картинка. Хуквай срещу лудата трева”. И ме грабна светлината, Прочетете повече…