Владилена Катевскае учител по български език и литература в Национална Априловска гимназия – Габрово от 1991 г. Ученик на Априловската гимназия, магистър – българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Не пише текстове, само се упражнява да вижда, чува и мисли, да разбира и забелязва у своите ученици различното, моженето, таланта. Писането е като четенето – живот, тишина, самота, откровение. Рядко споделя, защото смята, че сътворяването на текст е самотно и лично занимание. Но все пак текстът истински съществува, когато намери своите читатели.

Наградите през годините са призовете и отличията на нейните ученици в  състезания, конкурси и олимпиади.

 

TetraDkaTa.com: Свързана сте с литературата както в професионален, така и в личен план. Кое според вас крепи статута на хуманитаристиката в съвременния  технократичен и като че ли неизбежно утилитарен свят?

Владилена Катевска: Да, литературата е моето верую и призвание както в професионален, така и в личен план. Верую, защото вярвам, че словото е в началото на света, а изучаването на писмените паметници е знание, което никоя друга наука не може да даде в такъв вид, да не забравяме, че от първите опити на човека да разкаже света и себе си са възникнали и останалите науки.

Призвание, защото вече 28 години съм се посветила на мисията да възпитавам младите хора чрез литературата да бъдат по-добри, по-човечни, по-мъдри, да учат и да знаят не защото трябва, а защото искат да опознаят този невероятен и изпълнен с предизвикателства свят. Уча ги да виждат красивото не само извън, но и вътре в човека, да се замислят за изминатия хилядолетен път в човешката история, когато, разказвайки, сме сътворявали светове. Вярвам, че умението да се прави анализ на художествен текст, е умение да се прави анализ на света и човека, провокация да се търсят скритите механизми, които движат човечеството напред. А световната литература е добър учебник!

Смятам, че в съвременния свят не може да бъдеш технократ, да владееш до съвършенство новите технологии и да създаваш нови, ако не си добър хуманитарист, ако в душата ти не покълват съмнението, желанието да изпитваш и прекрачваш граници, да надскачаш егото и собствените си възможности. Само човек, който дълбоко в себе си се е докоснал до тайнствата на словото и се  е опитал да ги опознае, може да бъде добър технократ и човек на бъдещето. Вярвам в това и затова всеки ден се опитвам да предавам този опит и тази увереност и на учениците си.

За мен още литературата е откровение, личен акт на себепознание, любимо занимание в свободното време. Мисля, че няма ден, в който да не съм прочела поне един ред!

TetraDkaTa.com: Вие сте дългогодишен преподавател по български език и литература. Пред какви затруднения е изправен учителят в днешно време?

Владилена Катевска: Трудностите най-вече произтичат от това, че все по-малко се чете, всъщност четат се много ерзац материали в онлайн пространството и излизащи на книжния пазар, но истински хубавата книга се оказва за младите хора трудно и непосилно четиво. Затова се опитвам да следвам един принцип, който приех като послание от мой преподавател в университета – поне малко от всяко литературно произведение да се прочете – част, откъс, страница, защото ако не днес, то утре порасналият ученик може да се върне към тази книга. Спомням си как в първите години на учителското ми поприще не гледахме с добро око и даже леко се надсмивахме над онези учители, които четяха на учениците произведенията в час. Ние нямахме време за такива неща, защото нашите ученици тогава четяха много и извън заложеното в програмите, бяха любопитни и искаха от нас повече, затова се впускахме в обширни анализи и интерпретации, изследвахме, пишехме заедно с учениците статии, организирахме семинари,  представления и много други. Но днес, ситуацията е друга, радвам се, когато прочета част от текст в час и виждам след това реакциите, като:  „о, този текст звучи много актуално“ или преди години по повод на „Чичовци“ на Вазов ми казаха: „то този текст бил много забавен и взе, че ни хареса“ (а Калоян [Христов – б.а.] толкова го впечатли, че даже направи и драматизация!)

Но друго ме тревожи повече – изгубването на думите, все по-малко думи знаят и ползват като обем младите хора,  понякога се изненадвам какво не знаят и не подозирам даже, че не го знаят, докато не ми кажат. Например преди три-четири години така се случи с „пристан и заслона“ от стихотворението на Дебелянов „ Да се завърнеш“, а наскоро ме попитаха защо и в какъв смисъл употребявам словосъчетанието „в навечерието“ по повод на това, което казах за  „Под игото“, че отразява събитията и процесите, случили се в навечерието на освободителната борба в България.

Други се проблемите с организацията на учебния процес, който смятам, че трябва цялостно да се реорганизира, и нищо, че имаме нов закон, промените се случват на парче, няма цялостна концепция, въпреки че се твърди обратното. Променят се програми, говори се за технологии в училище, но не се прави необходимото да се запазят добрите модели и над тях да се надгражда. Много от нещата, които се предлагат сега с гръмки и модерно звучащи наименования, ние вече сме ги правили, но сме имали свободата да ги правим, а днес тази свобода е илюзорна, защото, за да работиш по проект, не те оставят да се съсредоточиш върху съдържанието, но изискват перфектна документация. А не можеш да си добър в развитието на една идея, ако трябва да я вкарваш в графици, в попълнени кутийки, да отчиташ взети часове. Например как се прави театър от 14.30 до 15.30 часа. Та, ние сме стояли с часове в училище или на сцена, за да направим спектакъл и никой не ни е проверявал дали точно в 16.00 ч. си в точната стая,  с точния брой ученици. Освен това според мен  учебният час като времетраене трябва да се намали, защото учениците вече не могат да задържат внимание повече от 20 минути и това времетраене все повече намалява.

Като цяло ме притеснява най – вече формализмът, наложен в съвременното училище, все повече се отнема душата на училището, отнема се спонтанността в общуването между ученици и учители и ако нея все още я има, то е благодарение на усилията на тези учители, които не са се отказали да работят със сърце, въпреки променящите се условия.

TetraDkaTa.com: Как четат подрастващите? Тук е моментът да ни разбиете представите за широкото убеждение, че младите не четат. Или…

Владилена Катевска: Моите ученици четат, даже и в час, макар и произведения извън програмата, не всички, но все пак четат, въпреки че не съм сигурна в качеството на литературата, която четат. Увличат ги бързите, динамични сюжети, любовните истории, които грабват вниманието и ги отвличат от съвремието. Литературата винаги е била убежище за самотните, тъжните, неразбраните,  които намират своя  свят и себе си в прочетеното, така че няма лошо в това какво четат, важното е да четат. Притеснява ме фактът, че намират класическите произведения за скучни и трудни, което донякъде е вярно за тях с оглед на динамиката, в която живеят, но поне се опитвам да ги убедя, че всичко ново и интересно, което сега ще прочетат, е  имало своя първообраз  и е възникнало на основата на класическите модели. А  за да имат вкус в подбора на книги, е добре поне да познават някои от тези модели, за да си изградят критично мислене и усет като читатели. Част от младите хора искрено признават, че им е скучно да четат и когато стане дума да прочетат две-три страници текст, смятат, че това е свръх техните възможности.

TetraDkaTa.com: Толкова ли е зле положението?

Владилена Катевска: Не е толкова зле положението, но само ако успеем да помогнем на учениците да развият критичното си мислене, което е трудна задача, но не и невъзможна.

TetraDkaTa.com: Какво е вашето професионално мнение относно механизмите за повишаване на функционалната грамотност на учащите?

Владилена Катевска: Всъщност с гръмкото име „функционална неграмотност“ се завоалира (а не се решава) един сериозен проблем – умението да се чете с разбиране, с осъзнаване и с  позиция. Мисля, че понятието се клишира, а като всяко клише, вече нищо не казва, освен това се дефинира погрешно от много хора, като например дали това, което четеш, ще ти послужи в живота.

Четенето с разбиране е сложен процес и изисква знания и умения – аз често казвам на моите ученици, че в бъдеще, който владее информацията и може умно да я управлява, ще бъде богат, но не в смисъла на финансово изражение, а че ще има предимство пред другите, че ще владее механизмите на оцеляването и справянето с критични ситуации. Но не разбирам четенето с разбиране така, както ни го поднасят в тестовете и в частност в тестовете на PISA, защото отговарянето на тестови въпроси към текст, таблица или изображение, може да бъде заучено като модел. Четенето с разбиране според мен означава да познаваш различни модели на човешки отношения, на механизми, по които работят и се развиват човешките общества, на общуването и правилата на комуникативния акт. Всичко това не може да се заучи, но може да се постави като основа в училище – не като се наизустяват сухи знания, а като се провокира вниманието към откриването на връзки и зависимости между отделните науки, които представят човека и света в различните му измерения. Затова сега се правят опити да се въведе интегративно преподаване, но това ще е труден процес и ще мине през много грешки.

В училище не е важен обемът знания, които учениците ще получат, а умението да обработват информацията. За съжаление, много малко от учебните програми истински са насочени в тази посока.

Друг е проблемът с умението да се обработва информацията, прочетена онлайн, или пък да се анализира истинността на образите и въздействието ѝ. Темата е много обширна и има много аспекти, върху които си заслужава да се помисли.

TetraDkaTa.com: Новата образователна реформа доведе до редуцирането на броя на задължителните за изучаване произведения в училище. Как това повлия на качеството на сегашния подбор на класически и съвременни творби?

Владилена Катевска: Истинско редуциране нямаше, замениха се едни произведения с други, сгъсти се програмата, за да може в 10 клас учениците да завършат първия етап на гимназиалното си образование, но остана усещането, че това, макар и премислено от колеги, стана набързо, със стремеж да се вместим някак си в новия предлаган модел на двустепенно  гимназиално образование. Много дълга  е темата и заслужава истински дебат, който не се случи, или се случи частично. В момента учебната програма по литература е по-натоварена, защото произведения, които се изучаваха в 10 клас и дори тогава не бяха по мярата на ученика, сега са в 8-ми или 9-ти, само и само да стигне времето до 10 клас и да се приключи донякъде с основните произведения и от българската литература. Например в 8  клас се изучава „Хамлет“ на Шекспир, смятам че това е осакатяване на автора и на учениците. Те не могат да го възприемат като идеи и смисъл, поради възрастта и опита, който имат. В 9 клас вместо романтизмът да бъде представен с чудесните стихотворения на Байрон или Шели, на Хайне, трябва да бъде въведен чрез един доста сложен  текст  на Байрон, незавършената поема „Дон Жуан“ , в която е трудно да се очертаят основните характеристики на романтизма така, че учениците да го разберат като култура  и модел на поведение, на отношение към света.

А в 10 клас учебната програма завършва с „Тютюн“, с представянето на една глава от романа. На нас, учителите, е ясно защо е създадена такава програма, с оглед на това, че в 11 и 12 клас ще се изучават отново същите автори от българската литература, но въведени в тематични модули и така ще се надгражда, но не можем да сме сигурни дали основата, която полагаме до 10 клас ще е стабилна за такъв експеримент, който сам по-себе си е иновативен и може би интересен, излизащ извън рамките на заучаването на готови модели, но дали ще е ефективен?

Владилена Катевска: Питате ме дали имам свободата за подбор на творби, на книга я имам, но на практика – не, с толкова произведения, част от които трудни за разбиране и възприемане, няма как де се въвеждат аналогии с други, съвременни автори. Освен това учебниците са пълни с толкова нови понятия и термини, които ние, не сме си позволявали да въвеждаме за предишните си, по-четящи ученици, защото сме смятали, че са част вече от една по-висока степен на науката литературознание, която в средното училище все още не е възможна за усвояване.

TetraDkaTa.com: А кои книги трябва да бъдат включени в учебните програми по литература?

Владилена Катевска: Категорично класическите, а съвременните автори могат да се канят на срещи, да се четат техни текстове в контекста на класическите, но още не им е мястото в учебниците. Има един набор от текстове образци, които трябва да се изучават, защото в тях е заложен моделът на литературното познание и не защото някой така е решил, я защото са издържали проверката на времето и още има какво да „казват“ на хората. Например Вазов, всички го познаваме от училище с патриотичните му текстове, но вижте разказите му, те са много добър пример за социален портрет, актуален и до днес. Друг пример е Балзак – труден е, многословен, бавен като сюжет, но има такива проникновения за устройството на капиталистическия модел отношения, които и днес звучат страшно: „Тайната на големите богатства без явна причина е някое забравено престъпление, защото е било извършено изкусно!“  или „…ако изпитвате истинско чувство, крийте го, крийте го като истинско съкровище и никога не го издавайте – иначе сте изгубен. Няма да бъдете палач, а жертва!“…

Ако се познава добре моделът, всеки следващ текст ще надгражда предишните и любопитството да четеш още и още ще се увеличава.Така ще се попълва всеки ден разпръснатия по света пъзел на човешкото познание, който някой ден може и да бъде подреден и най-накрая да стигнем до въпросите за живота и смъртта, за безсмъртието и вселената, за  Бог и Абсолют.

TetraDkaTa.com: Кога и дали изобщо литературата е равнозначна на спасение?

Владилена Катевска: Винаги е равнозначна на спасение, спасение от скуката, от отчаянието, от самотата, от себе си, а в съвременния контекст понякога и от света. Четенето е не само потъване в други светове, но сътворяване на нови, където всеки и писател, и читател съучастват. А днес, повече от всякога, може да ни спаси от глобализацията, както я разбира съвременния човек, като пътуване и посещаване на колкото се може повече места или като живот навсякъде, защото литературата отдавна е глобализирала света, за нея няма граници, пътници сме всички, а пътуването се извършва с най-бързото превозно средство във Вселената – човешката мисъл и човешкото въображение. Литературата е бягство и завръщане, и откриване, и изгубване, и път, и свят. Тя е живот!

TetraDkaTa.com: Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Владилена Катевска: На читателите на любимия ми литературен сайт, Tetradkata.com, пожелавам винаги да бъдат пътници в необятния, прекрасен и вълшебен свят на въображението!