Проза
Въжеиграч – Десислава Грамадникова
Спомням си площада. Тъжният площад в още по-тъжния град. Малък град, живеещ в сянката на света. Тук всички бяха меланхолични – децата, улиците, дърветата. Мрачна, безмълвна камбанария се издигаше вдясно и сочеше небето. Хората я заобикаляха, особено сутрин. Малки хора, с белязани от умора лица, забравили какво е радост. После Прочетете повече…

