Авторите
Пет часът следобед – Жанет Михова
Денят тежи на челото. Между очите. Ти се връщаш… Като на слалом със препятствия изпречват се ощавени дървета, разперили артрозни пръсти. Из входовете мрак се тули – по циферблата дебне кога да изпълзи. Оловното предчувствие с обидата объркано разменят молекули и в колбата на мозъка кристализира страх. Жетоните на дните Прочетете повече…