Eлена Павлова
Мъгла – Елена Павлова
На сънения пристан се облягам. Брегът отсреща тъне във мъгла. Дърветата със клони се пресягат от нея да си майсторят крила; вълните също за мъглата пеят – за облачна целувка и страстта… И камъните дишат и живея… На пристана в мъглата съм сама. От нея вятър вае силуети, изтрива ги Прочетете повече…