Авторите
Плачещата върба – Мирела Костадинова
Помня я. Близо до дома на старата ни къща. Наближаваше стоте. А може би ги надминаваше… Привила тънките си жилави вейки над блатистото езеро, като жена, която примира от скръб. Сякаш е скрила лицето си и ридае за нещо непреодолимо тежко. Дори и най-силните рухват, когато скръбта ги споходи. Понякога Прочетете повече…