Факирите не вярват на крила – Петя Цонева

Словата ни са циркови артисти в театъра на странстващия ден. Ножовете поглъщат поривисто, жонглират със живота раздробен. И времето е място карнавално – Напудряме сълзите си със смях. Какво е скрито и какво е явно Не пита естетическият прах. Посипва щедро и трагикомично – и после – кой каквото разбере. Прочетете повече…

Дори да няма врата – Петя Цонева

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата. По широкия път на тревите си идвам при теб. Подранило е тази година планинското лято и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма и е станала синя прашинка от синьо небе. Но на Прочетете повече…

TetraDkaTa