Ретроспекция – Александър Христов

Не чувам будните тиради на Иван Динков, многословното мълчание на Борис Христов, отдавна са влезли боси – вътре в камъка, затова не желая да сънувам, да търся изход от вкостененото, да рисувам порязванията от пясъка на цирковия октомврийски град: нали бях въжеиграч, крепих се на речи, бях жонгльор, опитвах се Прочетете повече…

Калейдоскоп – Александър Христов

Продължи навътре. Събуди цветовете: раздвояват се от облака до зеницата, от земята до ириса – оттенъци на слабост, силуети без сърцевина: понеси слепотата, която следва. Видяното се превръща във фигура, в игра, която те оставя без ходове, без сетива. Автор: Александър ХРИСТОВ * Изображение: www.stihovebg.com

TetraDkaTa