Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (2000) със специалност “Славянска филология”. Публикува стихове в студентския алманах “Пир”, разкази във в. “Артфорум”, в старозагорския вестник за култура “Литературен глас”, във в. “Труд”, “Монитор”, “Сега”, “Стършел” и в сп. “Съвременник”, “Лик”, “Фрийстайл”, “Света гора” и “Море”. Автор е на сборника разкази “Апокалипсисът е дело лично” (2009), на романа в разкази “Не казвай на майка си” (2012) и на романа “1994” (2015). Автор е на сайта и алманаха “Резерват Северозапад”. Неговият документален филм “Резерват Северозапад” е в официалната селекция на София Филм Фест 2012 и печели наградата на публиката в гр. Бургас. През 2000 г. авторът печели награда в конкурс за къс разказ на в. “Артфорум”, през 2009 г. Пегас за литература на Община Бургас, през 2010 г. награда в конкурса за дебют “Южна Пролет” и наградата “Рашко Сугарев” за разказа “Жената, която правеше торти”. През 2012 г. втората му книга е номинирана за наградата на Хеликон и получава литературната награда на Община Бургас. Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване за българския език. Превежда от словашки език. Живее в Бургас, но сърцето му е останало завинаги в Северозапада.

Николай Фенерски се съгласи да отговори с радост на нашите въпроси. Той беше откровен в думите си, а ние останахме удовлетворени от този разговор.

***

Tetradkata.com: Какво е за вас литературата?

Николай Фенерски: Удоволствие. Естетическа наслада. Това е първата задача на всяко изкуство. Когато то те ангажира и с въпроси, става още по-плътно. Но това е екстра, допълнение, втори или трети план, да те кара да мислиш. Първо е катарзисът, чувството на състрадание и страх, описано още от Аристотел. Ако не изпитвам удоволствие от четенето на художествена литература, спирам да го правя. Преминавам на следващата книга. Толкова е просто за дефиниране, но е така трудно за постигане. Като махнем чисто техническите и стилистични изисквания към литературата, формулата за мен е честност. Авторът често не си дава сметка, че липсата на честност прозира отдалече. И когато този човек има какво да каже, какво да даде, ако е умен, литературата му е добра.

Tetradkata.com: Българският Северозапад заема специално място във вашите книги. Какво според вас прави Северозапада културен феномен?

Николай Фенерски: Бедността и чувството за хумор. Не става дума толкова и за диалект, колкото за манталитет. Хората там са се смесили много, има слезли от Балкана, има помаци, има власи, пъстро е. Всички те са се повлияли от местните нрави… И дебелашкият груб хумор често се съчетава със силна чувствителност. Хората там обичат да си слагат маската на грубостта, но отвътре те са уязвими и добри. Престъпността там не е повече отколкото другаде. Но у северозападния човек липсва (или поне липсваше) комерсиалността, която наблюдавам на много други места. Така че икономическата бедност не винаги е нещо лошо. Напротив, тя култивира у човека други качества като солидарност. Много често с приятелите от там се информираме помежду си кой закъде ще пътува, за да може да свърши работа и на някой друг, ако има такава. Или директно се питаме. Нещо, на което хора от други градове и области ни се чудят. Те са възпитани. Те не притесняват съседа си с такива въпроси. Но това се нарича солидарност и е много човешко и християнско качество. То ни е помагало…

Tetradkata.com: Смятате ли, че човекът от Северозапада е експерт по оцеляване?

Николай Фенерски: Да. Кратък отговор. А по-подробният… Вече нещата не са такива, каквито бяха допреди двайсет и дори допреди десет години. Вече светът се отвори съвсем и добрите страни от предишния ми отговор отстъпват място на глобалните тенденции. Хората в Северозапад стават все повече като хората от което и да е друго място в Европа. Губи се идентичност. Така че говорим вече за исторически събития и черти. Стига вече с тоя Северозапад. Да му построят вече хубави пътища и да се свършва и с манталитет, и с немотия, и с хумор… Отдалечих се в мислите си през последните години. Носталгията ми се поизпари. Връщам се често да видя роднини и приятели, всеки месец съм там. Но вдъхновението като че ли се изпари от самото място. Фейсбук е виновен, разбира се. Приемете го символично и метафорично казано, фейсбук олицетворява всички мизерии на 21 век. Така че ако много ви вълнува накъде вървят нещата със Северозапада, най-добре да питате местен човек, мога да ви препоръчам няколко – Дедо Скръц от Враца (известен и като Цветан Дочев), Димитър Цолов пак от Враца, колоритни хора са това, те ще ви обяснят много цветно всичко. А иначе имам и проект за нов документален филм, но нека първо го направим, после ще говорим.

Tetradkata.com: Северозападният човек се ражда „шашкънин” или просто заобикалящата го среда го превръща в такъв?

Николай Фенерски: Комплексно е. Има родени таланти, самобитни, неповторими, има пияници, на които вдъхновението им идва от звездите директно и каквито лафове измислят те някъде някога в някой затънтен хоремаг, стават после национални, европейски и световни хитове. Повечето обаче сме средностатистически, всекидневни и ни влияе средата.

Tetradkata.com: Кои книги изваяха стила на писателя Фенерски?

Николай Фенерски: „Кланица 5“, „Любов по време на холера“, „Призракът на Ляно Естакадо“, „Москва – Петушки“, „Братя Карамазови“, „Небе за падналите“, „Замислих бягство аз“, „Закуска за шампиони“… списъкът на книгите, оказали ми влияние, е дълъг. Но само да уточня нещо дребно. Стилът ми не е изваян. Напротив, смятам го за ръбест и неизгладен, което не приемам като недостатък.

Tetradkata.com: Бихте ли споделили каква е личната ви мантра?

Николай Фенерски: Нямам мантра, щото мантрите са нещо, което приспива, отнася, успокоява, а на мен ми трябва да съм буден и неспокоен. Ако ме питате кое е това, което повтарям, като се напия, то не е едно, но сега се сещам за „човек прави, каквото може – докато може“. Шегувам се, разбира се. Не че не пия, но вече гледам да не прекалявам, още Сократ е казал, че трябва да сме умерени във всичко. Крайностите не водят до нищо добро. Виждате ли колко банални мъдрости ви изсипах накуп. А сега по-сериозно. Имам проблем с думата мантра, защото е някаква източна, а ония източните не ги разбирам много.

Tetradkata.com: Какво ще пожелаете на читателите на Tetradkata.com?

Николай Фенерски: Да четат книжки. Каквито и да е. Станахме вече досадни с Умберто Еко, ама какво да правим, едни и същи мисли ни вълнуват. Четенето е процес на възприемане и осъзнаване, мозъкът извършва усилия, тренира, хваща мускули и плочки и се превръщаш в един мозъчен батка. С много силен и трениран мозък. Освен това ти се отварят нови хоризонти пред очите. И живееш някак си по-богато.