*** И ще бъдат изпочупени вратите ни, ще плачат падналите стрехи, самотни ще се пукат и рушат стените в домовете опустели, но звънът на капките ще ги пробужда, ще отмива есенната влага и ще влизат в къщите децата, учудени видели танца на годините. Ще бъдат тъжни стаите, глухо ще кънтят Прочетете повече…
Когато няма кой да нагази в снега, земята тъгува, изоставено жива. Когато няма кой да чуе плача на самотната нива, земята е тиха и сива. Когато последната къща затвори своите тайни, когато тишината напусне света и вятърът брули самотните клони, земята плаче по своята зима последна и самотно заспива. Ненужна, Прочетете повече…
Ако мигът може да се улови в мидена черупка, Ще спре ли? Тук, сега и завинаги. Ако днес е вчера и утре едновременно, ще остареем ли? Ако въздъхна с порива на глухарче, ще се разпилея ли? Къде свършва моето днес и къде започва моето утре. Ще бъда ли? Мое непораснало Прочетете повече…
Мили приятели, знайни и незнайни пътници по друмищата на света, каня ви на пътешествие… По коледните улички на душата, там, където се крият тайните желания и празничните откровения, тихо да пристъпим отново с надежда, че заедно с младия Бог ще се роди и нашето Чудо. Малко, тихо, човешко, ще ни Прочетете повече…
*** Плач, вина и болка. Истина и разрушена плът очакване желание Стена от болка – съзидание и ВИК Добре дошъл, живот! *** Небето опложда земята, тя ражда мига, от който изтича водата на нашата тленна плът *** Любов или измама живот, трева и пръст в едно безкрайно двама вървим в Прочетете повече…
Владилена Катевска е учител по български език и литература в Национална Априловска гимназия – Габрово от 1991 г. Ученик на Априловската гимназия, магистър – “българска филология” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Не пише текстове, само се упражнява да вижда, чува и мисли, да разбира и забелязва у своите ученици Прочетете повече…