Коледа – Владилена Катевска
Мили приятели, знайни и незнайни пътници по друмищата на света, каня ви на пътешествие…
По коледните улички на душата, там, където се крият тайните желания и празничните откровения, тихо да пристъпим отново с надежда, че заедно с младия Бог ще се роди и нашето Чудо. Малко, тихо, човешко, ще ни върне в детството, ще ни остави там завинаги, за да тръгнем по зимните стъпки на коледарите, онези, чудните, тайнствените, които идват от Долната земя, за да я има Горната, и пеят песен – нишка между световете. Там, където татко ме е повел за ръка в една вълшебна нощ под звездите да търсим елха, но не обикновена, а вълшебна, винаги жива и приканваща ни да седнем до Бъдника, да си спомним наричанията на нашите баби и да отворим сърцето си за Рождество, за Коледа, Коледа – снежната, на сгушените къщички и кравайчетата, на снежните пъртини и на звездното небе като крина с жито, като наниз перли от звезди, като елата, по която ще слезе Млада Бога. По нея ще нанижем нашите желания и ще усучем червените конци на надеждата. Ще спрем в мига, ще се ослушаме да чуем звънчетата на шейните и ще запеем тихата песен на земята, на горната и долната, на вечната и святата, да пропъдим злите сили и отново да се родим за новото начало! Да бъдем!
