Широк тротоар, шармантна дама, край нея приливна тълпа. Безброй усмивки (мъжки) и куртоазни погледи с ревнива женска суета. Дама! Като дама… Изтънчена небрежност, обляла стройния и силует. Безумна нежност и изискан жест. Била шармантна повлекана, се чу от лелката зад стария бюфет. И не била мирна дама, добави старият съсед. Прочетете повече…
Пукат съчки в будно огнище, снежинки подхвръкват зад топло стъкло. Безбройни искрици препускат засмени и бягат към тихия пушещ комин. Канела и сладки, хвърчащи възглавници, глъч на деца със засмени лица. Клонки елхови, неначупени орехи, светещи лампички и дъх на смола. Красиви и румени, руси и мургави – малки витлеемски Прочетете повече…
Смирена, мирна, плаха седнала на празнична трапеза. Пазителка на кроткото изящество с трендафил в косите. Безкрайна, топла нежност под вълнена забрадка с красиви шевици. Лека и волна стихия в сватбарско хоро се преплете. Муза и трудна загадка, в хармана буря излезе. Мила утеха, сладка прегръдка с моминско венчило и радост Прочетете повече…
Жената, казват някои, била цвете, нежен лист от тиха трепетлика. Жената като пролет била, любим сезон след мека зима. А душата ѝ е тиха буря, галещ полъх от изпепеляваща стихия. Изящен прилив на красивото изкуство, тънък плат от чувствена коприна. Автор: Калоян ХРИСТОВ * Изображение: www.pixabay.com
В подножието на долината една къдрава роза открих. Вдъхнах от нея случайно, а тя тъжни слова ми откри. Знаеш ли, казва, тук колко такива минават и колко такива въздишки остават по моите тънки листа? Знаеш ли колко самотни въздишки така са ме галили в топлите дни със безкрайни ухания? Тук Прочетете повече…
Аз искам да ми шепнат полята с тихия глас на шумящата ръж. Искам в простора да литна, на безкрайното ширно поле с песента. Като пролетна птичка да рея, като жаркото слънце да грея, аз искам, в нивята да тичам, с ветровете аз искам простори да гоня. По леки реки да Прочетете повече…
В нощния аромат на любовта ще бродим с тебе двама и ще преоткриваме света в мига на тия двама. Връхлитат, спускат се и падат в гъстата мъгла опетнените и озарените от страстния нюанс на любовта. И падат като тежки чукове милиони и милиарди сетива в душите на откритите от трусове Прочетете повече…