Обич – Жени Костадинова
И нямам други думи,
освен тази:
обичам.
Тихо и протяжно.
А в сърцето на омразата
бих написала:
забрава
и бързо бих си тръгнала
от глухонямата й
празна къща.
Защото знам, че утре,
след велика сряда,
студът ще се стопи
и топлината ще възкръсне
в най-дълбоката си
мека същност.
Съмнявам се,
че съществува зло,
което да не търси
и наднича през прозореца
за обич.
Автор: Жени КОСТАДИНОВА
* Снимка: личен архив
* Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.
